Сред архивните материали, които пазя, е участието ми в работата по студентския филм „Трагично сиво“ на режисьора Владо Белов. Това беше време, в което с удоволствие помагахме на млади кинематографисти да реализират своите първи проекти – без да предполагаме, че за някои от тях това ще бъде началото на впечатляваща професионална кариера.

„Трагично сиво“ беше повече от учебно упражнение. Това беше среща на млади хора, обединени от желанието да разказват истории чрез киното. Работеше се с ограничени средства, но с много ентусиазъм, взаимопомощ и желание всеки кадър да бъде направен възможно най-добре.

Особено интересно е, че сред участниците в проекта беше Ана Цветкович, която години по-късно поема съвсем различен професионален път и става дипломат. Впоследствие тя е назначена за посланик на Република Северна Македония в Япония – пример как хората, които в младостта си се срещат чрез изкуството, по-късно намират реализация в най-различни области на обществения живот.

Когато днес гледам кадрите от този филм, виждам не само снимачния процес, а лицата на млади хора, които тогава тепърва започваха своя професионален път. Някои останаха в киното, други поеха към науката, бизнеса или дипломацията, но всички бяхме част от едно време, в което желанието да се създава беше по-силно от ограниченията.

Този архивен материал е свидетелство за онези първи творчески стъпки, които често остават незабелязани, но именно те поставят основите на бъдещи професионални успехи. Затова за мен „Трагично сиво“ не е просто студентски филм – той е документ за едно поколение млади хора, които поеха по различни пътища, но започнаха заедно пред камерата.