Борис Ковач в България 2012.01.27
Борис Ковач на турне в България – зад кулисите и на сцената
Този документален материал проследява едно от гостуванията в България на сръбския композитор, саксофонист и мултиинструменталист Борис Ковач – артист, който от десетилетия е сред най-разпознаваемите имена на европейската авангардна и балканска музикална сцена.
Като оператор имах възможността да заснема не само концерта, но и онези моменти, които публиката рядко вижда – подготовката зад кулисите, репетициите, разговорите между музикантите, последните промени преди излизането на сцената и тишината, която предхожда първия тон. Именно там често се ражда истинската магия на един концерт.
Роден през 1955 година в Нови Сад, Борис Ковач изгражда свой собствен музикален свят, в който се преплитат камерна музика, джаз, авангард, театър и богатите фолклорни традиции на Балканите. Самоук като инструменталист и философ по образование, той никога не се ограничава в един жанр. През годините създава ансамблите Ritual Nova, Ogledalo, LaDaABa Orchest и La Campanella, с които изнася стотици концерти в Европа, Азия и Америка. Неговите произведения звучат в театрални постановки, филми и танцови спектакли, а албумите му неведнъж попадат сред най-високо оценените в европейските класации за world music.
Особено силен отпечатък върху творчеството му оставят войните в бивша Югославия. Вместо да ги пресъздава буквално, той ги превръща в музика – едновременно меланхолична и изпълнена с надежда. Албумът The Last Balkan Tango се превръща в едно от най-известните му произведения и е определен от британското списание Songlines като един от най-значимите албуми в жанра.
Гостуването му в България беше среща с публика, която разбира езика на балканската музика. На сцената Борис Ковач съчетава виртуозност и импровизация, а зад кулисите остава изключително скромен и внимателен към всеки детайл. Репетициите показват неговия перфекционизъм – всяка пауза, всяка динамика и всяко взаимодействие между музикантите са внимателно изградени, преди да достигнат до зрителите.
За мен този филм е ценен не само като концертен репортаж, а като документ за творческия процес на един голям европейски музикант. Камерата успя да улови онова, което рядко остава в спомените на публиката – напрежението преди концерта, радостта след последния аплодисмент и човека зад световноизвестния артист.
Днес този архивен запис пази срещата между българската публика и един от най-оригиналните съвременни композитори на Балканите – творец, който превърна музиката в мост между различните култури и в език на паметта, надеждата и свободата.