Борис Ангелушев – една окъсана тетрадка

Една забравена тетрадка на Борис Ангелушев
Понякога големите открития не започват в музей или архив. Започват с една стара тетрадка.
Така започна и моята среща с името на Борис Ангелушев – един от най-значимите български художници, графици и плакатисти на XX век. Съвсем случайно попаднах на негова тетрадка. Лист след лист пред мен се разкриваха рисунки, бележки, скици и мисли на човек, оставил ярка следа в европейското изкуство.
Още тогава разбрах, че това не е просто архивен документ. Това беше частица от творческия процес на художник, който заслужаваше отново да бъде разказан.
Първото, което направих, беше да сканирам цялото съдържание. Не исках времето да унищожи тези страници. Вярвах, че един ден те ще бъдат основата на документален филм.
Борис Ангелушев (1902–1966) е сред големите майстори на българската графика. След обучението си в София той заминава за Германия, където завършва Държавната академия за графични изкуства и книгооформление в Лайпциг. Именно там изгражда международното си име като художник, плакатист и илюстратор. Работи за германски издателства, създава плакати, книги и графични серии, а по-късно се превръща в един от водещите автори на българския политически плакат и книжната графика.
Но зад официалната биография стои човекът.
Именно него исках да покажа във филма.
Не бих започнал с картини по стените на галерия. Бих започнал с тишината. Камерата бавно прелиства пожълтелите страници на намерената тетрадка. Чува се шумът на хартията. След това постепенно оживяват рисунките, почеркът, бележките.
От тази тетрадка бих тръгнал назад към живота му.
Към Лайпциг.
Към годините, когато младият българин се превръща в европейски художник.
Към ателието, в което се раждат десетки плакати и илюстрации.
Към България, където неговото творчество намира нов смисъл.
Филмът не би бил просто биография. Той би бил разказ за това как една рисунка се превръща в документ на своето време. Как художникът успява с няколко линии да каже повече, отколкото десетки страници текст.