СВЕТЛИНА: ПЕТЪР ДЪНОВ /Учителят Дънов/

Документален филм

Учителят Дънов

СВЕТЛИНА: ПЕТЪР ДЪНОВ

Вулфила.

„Той печели любовта и уважението им със своя безупречен християнски начин на живот”.

Тези думи са написани за епископ Вулфила и с тях приключва дипломната работа „Миграция и християнизация на германските племена” на един български студент в Теологичния факултет на Бостънския университет през 1893 година.

Знаменателното е, че авторът на студията обръща подобаващо внимание на личността, живота и делото на готския епископ Вулфила превел по днешните български земи, близо до Никополис ад Иструм (сега Никюп, на 20 км от Велико Търново), Библията на готски език и с това поставил началото на първия германски литературен език.

Според Рудолф Щайнер Вулфила е първият християнски духовен посветен в Европа. В своя превод на Библията той въвежда ново лично местоимение за Аз – ik, докато в старогермански то е eko. Двете букви са съкращение на Исус Христос (Iesus Krist). Впоследствие от тях произлизат немското ich, холандското ik и английското I.

ПАМЕТ

Рудолф Йозеф Лоренц Щайнер (28.02.1861 г., Дони Кралевец, Австрийска империя – 30.03.1925 г., Дорнах, Швейцария)

Австрийски езотерист, мислител и архитект, основател на антропософията, като за нея е положил основите на Валдорфските училища, евритмията, биодинамичната агрономия, движението Камфил и т. нар. Християнска общество. За кратко време оглавява Немското теософско общество, което по-късно се отделя от Теософската организация, като се основава нова духовна организация, базирана на принципите на езотеричното християнство и това е Антропософското общество. Щайнер има обширна окултна дейност, известни са около 300 книги с негови лекции и публикации.

Вулфила е многостранно образована енциклопедична личност с мисионерски талант и духовна висота, високо оценени от неговите съвременници, макар и по-късно умишлено „забравени” от официалната църква поради подозренията към него в „арианска ерес”. Той създава и готската християнска азбука, и духовна и книжовна школа в Мизия, просъществувала векове и дала по-късно като унаследена уникална „лаборатория на вярата” своите импулси и за развитието на официалното българско християнство, и на богомилството. До ХІІІ в. освен готските светци, официално тачени от българската православна църква и до днес (св. Никита Готски, св. Сава Готски и др.), „гот”, „готин” и други производни етноними често се използват в официални църковни документи и като синоним на „еретик”.

ПАМЕТ

Вулфила – готски епископ, мисионер и преводач (ок. 310 – 383 г., Константинопол, Римска империя)

Първи епископ на весготите, създател на готската азбука и превел Библията от гръцки на готски език. Този акт той извършва преди Халкедонския събор от 451 г., формулирал за първи път Християнското верую и низвергнал арианите като еретици. Вулфила е сред първите готи с християнско самосъзнание. Неговите християнски родители от Кападокия са отвлечени от готите през 3 век, той е син на готски баща и майка – кападокийска християнка..

Епископът на Константинопол, Евсевий Никомидийски, провъзгласява Вулфила най-късно през 341 г. в Антиохия (Антакия) за „Епископ на християните в готската земя”.

След окончателното узаконяване на християнството през 313 г. от император Констанин Велики с Миланския едикт за толерантност, се ускорява християнизацията на весготите, в който съществена роля играе свети Вулфила, епископ на готите, заселили се в околностите на Никополис ад Иструм (днес Никюп), този „съвременен Мойсей” в тяхната „обетована земя” Мизия, както е наречен в „Църковната история” на Филосторгий и от Патриарх Фотий. Както те, така и Йорданес, Сократ Схоластик и Созомен оставят за него образ на вискообразован апостол и просветител от внушителен мащаб, подобен на този на Светите братя Константин Философ (Кирил) и Методий.

ПАМЕТ

Библия на Вулфила

Под Библия на Вулфила се разбира превод на Библията от гръцки на готски език, направен от епископ Вулфила през ІV век. За този превод Вулфила създава готска писменост, като до този момент готите са си служили с рунически знаци. Преводът е създаден в Никополис ад Иструм, днешна България. Тази библия е един от малкото източници на готски език е представлява най-старият писмен документ на германски език.

Най-старият запазен екземпляр на тази библия е “Codex Argenteus” (Сребърната библия) от VI век. Той е съдържал 336 страници, от които са запазени 188. Всъщност това е препис на Библията на Вулфила, направен в началото на VI век в двора на готския император Теодорих Велики в Равена, Италия.

Днес библията се съхранява в Швеция в Университетската библиотека в Упсала. Известна е с това име заради сребърния обков на кориците. В Националната билиотека на България „Св. св. Кирил и Методий” се пази нейно копие.

През 1908 г. известният лингвист Вилхелм Щрайберг Вилхелм публикува паралелен готски и старогръцки текст на съхранените ръкописи от Библията на Вулфила.

Кой е авторът на тази кратка студия – само 19 ръкописни страници – който пръв в съвременната наука правилно е открил, усетил едно за съжаление почти неспоменато до днес качество на Вулфила – моралната му чистота.

Това е едно прозрение за „апостола на готите”, което колкото и естествено и просто да звучи на пръв поглед, така ясно и категорично е формулирано в готологията и може да бъде считано за негов оригинален принос в съвременните изследвания за епископ Вулфила. Негов автор е българинът Петър Дънов.

„Всички искате светът вън да се оправи. Светът вътре във вас трябва да се оправи.”

 

Петър Дънов

Хора.

Обикновени хора, който излизат от своя дом и тръгват.

От всички посоки на света тръгват на път.

Пътуват по всички възможни начини – с автобус, с влак или самолет, на стоп или пешком. Носят своят багаж, поздравяват и говорят тихо на всички езици на света. Тръгнали са от Франция, Великобритания, Швейцария, Норвегия, Швеция, Дания, Русия, Германия, Холандия, Литва, Латвия, Естония, Гърция, САЩ, Канада, Япония, Индия, Нова Зеландия, Австралия, Монако…

Краят на техните пътища – пътеките из планината Рила, до синьото око на вълшебните езера.

Тръгва цигулка, после още една и още, и още…

Започва Паневритмията.

Казваше им:

– Целият Живот е Паневритмия. Не бива да смесваме паневретмичните движения с физкултурата, гимнастиката или балета. Те са основани като същност, форма, съдържание и въздействие върху дълбоки закони на духовния свят, чието действие служи на човека за влизане в контакт с енергиите на природата и тяхното прилагане за нова индивидуална еволюция.

…

Първи сбирки в гр. Варна – Веригата.

С упражненията започна още във Варна.

Първата му публична беседа пред благотворителното дружество “Милосърдие” беше със заглавие “Призвание към народа ми – български синове на славянското семейство”.

Салонът на градското читалище “Светлина” беше препълнен, имаше и правостоящи. И това щеше да се повтаря през следващите близо петдесет години.

“Призвание”-то беше първата голяма крачка по дългият път към светлината.

Година по-късно написа писма за среща със съмишлениците си. И те дойдоха д-р Георги Миркович от Сливен – католик, Пеню Киров от Бургас, протестант, и Тодор Стоименов от Пазарджик, православен християнин. Това предизвикателство беше първата победа.

Цялата група образува “Веригата”, която прави връзка с творческите сили на Йехова, със Светия дух – родственик на Сина Божи, със самия син Божи .

Осем години по-късно “Веригата” имаше четиринадесет членове.

– Искам всички членове на “Веригата” – каза им тогава, – да правят упражнения, телесни упражнения. Това го изисква духът и то е, за да се образува хармония във вашия организъм. И това ще го правете редовно, поне няколко пъти в седмицата. Тъй ще имате тогава здрави тела, здрави умове и здрави души.

ПАМЕТ

През юни 1887 г. Американското научно-богословско училище в Свищов издава свидетелство за завършено образование на Петър Дънов (мн. добър – 4.55), подписано от директора Чалис и от учителите му Стефан Томов и Йордан Икономов, както и свидетелство за правоимащ свещеник. Получава и правото да проповядва като методистки пастор, заверено от ръководителя на мисията в Русе.

…

Образование, университета, родното му място, за сбирките на Изгрева.

Спомни си първите дни в университета Дрю.

Беше топло, необичайно за есента.

Самото пътуване до там го впечатли – години наред трябваше само да затвори очи за да види спокойните талази на Атлантика, кораба, претъпкан с хора и багаж, бавното полюляване на това парче дърво пренаселено с живот, синият безкрай. Затваряше очи и водният безкрай прострян от Европа до Америка заставеше пред него – сутрин синьо-зелен, а привечер – тъмносин, нощем – черен, а при вятър и дъжд – само веднъж през цялото пътуване, сив и мръсен.

Запомни града с пристанищния шум, с десетките хора – едни от тях посрещаха, други изпращаха, трети търгуваха направо на кея. Двамина пастори чакаха след паспортната проверка. Не само него, а и останалите ученици. Провериха имената им по списък, разпределиха багажа им във файтоните, а после и на железницата. След около час стигнаха до семинарията на Методистката църква.

Обикновено в 5 часа сутринта беше на крак.

Облечен леко, с удобни обувки.

Заставаше с лице към слънцето и слушаше тишината.

После слънцето се показваше. Посрещаше го с “Добрата молитва” в утринната тишина. Обичаше да казва:

– Ако един човек е здрав, ако има свежи чувства, ако има светли мисли, има злато в себе си. Слънчевата енергия създава златото в човека.

Вярваха му.

Вярваха на всяка една негова дума.

Идваха десетки при него в утринния час, заставаха тихо и чакаха изгрева.

Още в онези далечни години преди войните, идваха с него в градската градина, която белгийците засадиха в София, а по-късно я именуваха “Борисовата градина”. Белгийците бяха умни, сговорчиви и предприемчиви хора. Отвориха голяма фабрика за пиво почти на края на града, Орловия мост построиха, паркове и градини направиха за чудо и приказ.

Качваха се в ранни зори и до бистрото и хладно изворче до величествената скала на “Бивака” на Витоша. Или “Ел Шадей” – както беше нейното свещено име.

Или посрещаха изгрева на Черни връх.

Но най-любимото им място беше местността “Изгрева”.

Изгрева, или тогава както го наричаха Баучер, беше едно обширно място от 10 декара, купено от някой си чужденец на име Баучер.

ПАМЕТ

Джеймс-Дейвид Баучер (1850 г. – 1920 г.) е голям приятел на българския народ. Кореспондент на лондонския “Таймс” за Балканския полуостров от 1892 година до края на живота си. Живее дълго време в София, познава добре политическата история, стопанския и културен бит. Смело защитава България в най-критичните моменти (в Букурещ през 1913 и в Париж през 1918 г.), когато малцина открито говорят в полза на българския народ. Пожелава тялото му да почива на българска земя – в Рилския манастир, където е погребан.

Поляната “Изгрева” беше извън столицата, по пътя към с. Драгалевци.

Този имот е едно празно място, само незасети, необработени места. Околовръст беше оградено с млади, наскоро посадени борчета.

ПАМЕТ

Съборите в София, на Изгрева, започват през август 1926 година. Един дървен подиум насред поляната, с катедра и стол за Петър Дънов, посрещат първите пристигнали от провинцията “съборяни”. Те се настаняват в палатки. Присъстват повече от хиляда и петстотин души.

…

Учение в Америка.

Професор Юфрам обичаше шегите и неговите беседи винаги бяха едно събитие в университета. Единствен той носеше твърда пасторска бяла права яка и козята му брадичка и дългият му прав нос стърчаха предизвикателно.

Когато се обръщаше към някого с протестантското “брат”, това звучи като обръщение към кръвен брат, не само като “брат во Христе”. Беше великолепен проповедник и майстор на словото.

Дължината на проповедта е определена след столетия проповедническа практика за това колко може да се хване вниманието на слушателите: двадесет минути. Преди проповедта се пеят духовни химни, макар в случая да се наричат “братски песни”. Проповедта от дълги години започва с това, че учителят избира цитат от Новия завет и поема оттам словото си. След проповедта – пак химни и братски песни.

Хранене, обличане, хигиена, чисти ръце, молитви, никакво каране, никакво взаимно обиждане на учители и ръководители от страна на децата на мисията.

Най-добрите бяха в семинарията Дрю, в Медисън. Наричаха ги “голямата петорка” преподаватели по теология с голяма почит и искрено уважение.

Хенри Бъц – професор по Новия завет и президент на Дрю, Самуел Юфам – професор по практическа теология, Джеймс Стронг – професор по текстоална теология, Джон Милей – професор по систематическа теология, Джордж Крукс – професор по историческа теология,

Водеха беседи, канеха ги в най-различни мисии да говорят – и близки и далечни – и вървяха по петите им, готови да запишат всяка тяхна дума.

А те се раздаваха – на учениците си, на паството си, кореспондираха си с целият свят, водеха лекции, пишеха в списанията, издаваха книги, кипяха с апостолски плам.

Далеч назад е Дрю – далече, далече, далече…

ПАМЕТ

Централната методистка семинария – подкрепена от нюйоркския финансов магнат Даниел Дрю – в Медисън, щата Ню Джърси, е открита на 6 ноември 1867 година.

На 19 септември 1888 г. Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите в университета. Редовният курс е тригодишен: Младежки клас, Среден клас и Старши клас. Завършилите този курс получават бакалавърско звание по теология и проповедническо право. Освен това в университета се обучават и студенти извън редовната програма; присъстват на отделни занимания, специализират се в конкретна област. Такъв е Петър Дънов.

През 1888 г библиотеката на университета Дрю достига 40 000 тома.

На 19 май 1892 година в 11 часа сутринта в семинарията Дрю в Медисън, Петър Дънов получава своето свидетелство за завършване на пълния курс на семинарията Дрю с изключение на подготовката по старогръцки език. Това, заедно с лиценза му за правоимащ пастор от Русе от 1887 г., както и фактът, че вече е официално регистриран член на методисткото църковно паство (“конференция”) на град Медисън, щата Ню Джърси, му дава възможност да постъпи без приемен изпит на Факултета по теология в Бостънския университет.

На 3 февруари 1894 г деканът на Медицинския факултет на Бостънския университет И. Т. Талбот подписва и връчва на Петър Дънов свидетелство, че същият е бил редовен участник в учебната програма на факултета за тази година.

На 2 юни 1894 година – след две години престой във факултета по теология на Бостънския университет – президентът на факултета професор Уилям Уорън и професор Хенри Шелдън подписват свидетелството на Петър Дънов, че е завършил задоволително редовния учебен курс в този институт.

…

Съборите.

В съборните дни се събираха стотици хора. Закусваха и вечеряха, насядали на тревата под ранните слънчеви лъчи или под трепета на звездите, чай с маслини или сирене.

Музиката извираше от всички бараки. Нямаше човек, който да не се занимава с музика. Изучаваха се: цигулки, виола, флейта, виолончело, както и пиано и солфеж.

Учеше:

– Да чувстваш – това е музика. Да постъпваш – това е музика. Да мислиш – това е музика.

Бавно и полека Изгрева ставаше школа на братското сдружаване, в която човек може да превъзмогне и завладее низшата си природа и пробуди Божествената душа в себе си за бъдещата работа.

Казваше:

– Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него.

ПАМЕТ

За първи път понятието “събор” се въвежда през 1911 година. Този тип срещи поставя основа на един общ комунален живот. всеки участник в събора е изпълнен с чувство на принадлежност към Цялото. Съборите се провеждат край Велико Търново, във вилата на Атанас Бойнов.

Всеки участник си тръгва от събора с тетрадка, пълна с указания, наряди, молитви, дни за пост и други съвети, които ще изпълнява в продължение на цяла година до следващия събор.

На 29 август 1925 година във Велико Търново Петър Дънов е арестуван. Причината – страната е във военно положение, а съборът се провежда без взето разрешение от властите. На сутринта го освобождават и той заминава за София. По-късно, през есента на същата година търновци организират подписка за забрана на съборите. Дейността в Търново приключва.

…

Първи книги и опита му като дипломиран методист.

Средата на ноември 1897 година.

Готвеше се за третата си сказка – ”Наука и философия” – в Дружественото читалище “П. Р. Славейков”.

Когато се завърна от Америка той отседна във Варна, на ул. “Дунав”, при сестра си Мария.

От Теологическата семинария на университета Дрю в Медисън отиде в Богословския факултет на Бостънския университет. И защити темата “Миграцията и християнизация на германските племена”. И пак получи свидетелство. Вече имаше лиценз за пастор в град Медисън.

ПАМЕТ

През 1893 година приключва дипломната си работа „Миграция и християнизация на германските племена” в Теологичния факултет на Бостънския университет

Приключи с отличие и Медицинския факултет в Бостън, където обучаваха всички пастори-богослови. Методистката църква внимателно подготвяше братята – мисионерството беше свързано с упорита работа и всеотдаен труд. Всеки от тях можеше да бъде изпратен в най-затънтения край на света сред напълно непознати хора – и всеки трябваше да бъде готов да им помогне във всичко. С дума, с действие, с молитва или с напътствие. Братята знаеха това и се готвеха за утрешния ден, когато щяха да поемат по дългия път към сърцата на хората. Учението беше освободено от такси, преподаваха им най-добрите.

Вече беше написал и предал за печат първия си книжен труд “Науката и възпитанието” и нощем работеше по втората си книга: “Заветът на цветните лъчи”.

Бащата настоя да подхване чиновническа работа при Варненския и Преславски митрополит, но синът отказа. Отказа и на Теософското общество.

Търсеше своя път и бащата го разбра, а сестра се примири.

Евангелистите от града с гордост говореха, че е пристигнал от Америка даровит богослов, Петър Дънов, и ще бъде назначен за пастир в църквата им. Отказа и на тях. Рече им, че може да държи проповед в църквата, но ще работи без заплата и те приеха това за отказ. И после захванаха да говорят против него, че го мързи да се захване за работа.

Прие да бъде библиотекар-домакин на Дружественото читалище “П. Р. Славейков”. Имаше време за книгите и за мислите си. А и хората, които управляваха читалището бяха все чешити – председател беше Кръстю Мирски, парламентарист и два пъти кмет на Варна, и касиер – Капитан Петко Киряков или Петко Войвода, както го знаеха всички. И двамата бяха речовити, с чист пламък в душите си и хората ги обичаха.

Вече беше изнесъл две беседи – “Произходът на човека” и “Преглед върху древната и модерна философия”.

Капитан Петко Киряков най-чистосърдечно му рече:

– Момче, ако всеки път събираш в читалището толкова хора, ще туриме вход, за да изкараме някой лев. Иначе сме зян.

Но не сложиха платен вход, а салонът винаги беше пълен с хора.

Беше хладен неделен ден.

Сложи си вълнен бял костюм, бяла вълнена шапка на главата и шал на врата. Излезе и тръгна с лека стъпка по кривите варненски улички към читалището.

До първата, основополагащата, сбирка на Бялото братство, имаше по-малко от година.

Капитан Петко Войвода се спомина през 1900 година.

“Завета на цветните лъчи” довърши на Арбанаси.

Изваждаше стихове от Библията, четеше ги през лятото на събора във Велико Търново и после ги даваше за отпечатване.

ПАМЕТ

През 1860 методисткия мисионер Алберт Лонг и конгреционалистът Илаяс Ригс провеждат среща в Истанбул по въпроса за съвместна работа за превода на Библията на съвременен български език. До края на година Ригс издава първата научна българска граматика.

Библията е издадена на съвременен говорим български език през 1871 година по поръчка на Протестантската методистка мисия в България и е под редакцията на Петко Славейков.

Тези стихове от Библията бяха с много силно съдържание. Важното е, че те са свързани с цветните лъчи на Светлината: червени, портокалени, жълти, зелени, розови, сини, виолетови, аметистови и диамантени.

Силата на тези стихове е свързана с цветовете – седемте цвята на слънчевия спектър. Когато човек иска да работи върху известна своя добродетел, за нейното развитие или да си помага за лекуване на някоя болест, или да премахне някакво препятствие, или за изглаждане на недоразумения, той ще си послужи със съответните стихове.

Всеки цвят е представен на три места в книгата. Завършва със страница 60 и накрая на 61 страница – със Заповедта на Учителя.

И казваше на братята:

– Нека използваме Светлината, защото всичко зависи от нея. Тя е необходима за Живота. А през Живота ще прекараме всички краски и тогава ще се обединят седемте Духа и човек ще се върне към първоначалния източник. Затова и Исус Христос слезе да научи човека.

И казваше на братята:

– Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на Любовта.

Никога не продаде и един екземпляр от “Завета на цветните лъчи на Светлината”. Слагаше подписът си на първата страница и подаряваше книгата на братята и сестрите.

И казваше:

– Когато решите, вие ще я дадете на друг човек.

Беше 1912 година.

…

Отлъчването му от православната църква.

Всичко се повтаряше.

Громяха го от амвона, лъжите им бяха замествани от още по-големи и уродливи лъжи, дадоха простор на изследвания, критика и мнения на клирици, богослови и миряни за Бялото братство, все Братството бодеше очите им. Пишеха и отпечатваха поредица от книги, студии, монографии и статии.

Задъхваха се от жлъч.

Братята отговаряха и го защитаваха с категорична твърдост.

Един ден в трамвая непознат господин му рече:

– Господин Дънов, познавате ли ме?

– Не ви познавам – отговори му.

– Много зле пишат вестниците за вас. Защо не ги дадете под съд?

– Нищо, аз се радвам – каза му.

– Защо? – удиви се непознатият.

– Радвам се, че за да пишат вестниците зле против мене, говори, че не съм ги подкупил. Благодаря на вестниците, че са честни и почтени, че пишат без пари – така му отговори.

И още:

– Светлината, в която аз живея, е толкоз голяма, че всички неща се виждат.

От словесната война стана ясно само едно: решението на архиереите е незаконно, щото нямат право да говорят от името на Петър Дънов. Те не могат да го обявят за самоотлъчил се, това е акт само на свободната воля на всеки човек, на неговото нравствено и религиозно самоопределение.

Светия Синод се измъкна като мокра връв и отговори, че по този начин го “белязва”, за да предпази хората от “заблудата”.

Дори специална формула определиха, която да помогне на енорийските свещеници да получат признание от заподозрените миряни, че не са негови последователи.

Всичко се повтаряше.

Пет години преди това братя бяха ходили на лична среща с министър-председателя Александър Стамболийски. Да искат разрешението на властите за редовния събор във Велико Търново.

Уважаваха властите и спазваха строгият държавен закон.

Стамболийски звучно ги наруга, наруга и Дънов, а после ги изгони.

Това беше през май.

На девети юни 1923 Александър Цанков извърши преврата и въдвори новата власт. На 14 юни Стамболийски беше посечен в родното му село Славовица, бяха преследвани и заклани и стотици от неговите земеделци.

Но и Цанков категорично отказа разрешителното за събора.

А години преди това градоначалникът на София направо забрани изнасянето на беседите. И по изричното му настояване го интернираха във Варна.

Търновското православно духовенство написа декларация, че жителите на града не желаят повече той да организира събори в тяхното населено място. Търновската конституция им беше щит, но не можа да ги опази от самите тях.

А казваше ясно:

– Всички, които не са против Божественото учение, са с нас, по който и начин да проповядват.

И казваше още:

– Някой свещеници сега искат да ме съдят. За да ме съдят, те трябва да бъдат по-чисти и по-умни от мен. Казвам им: Живейте не по вашему, а по Бога. Ако вие носите по-голяма светлина, аз съм готов да я приема. Аз съм готов да приема всяко знание, интересувам се от всичко и не съм тесногръд.

И добавяше:

– Ако днес някой се опита да говори истината, първото нещо, което ще кажат, е “той е еретик”! Ако вашето учение даде по-добри резултати, аз ще го приема, а ако моето учение даде по-добри резултати, приемете моите методи.

Не го приеха, не го изслушаха, а рекоха:

– Еретик!

Всичко се повтаряше.

А после Клира го отлъчи.

Събраха се и подписаха: “Петър Дънов се е самоотлъчил от Църквата Христова”.

ПАМЕТ

Учредително събрание с 229 народни представители, свикано на основата на Берлинския договор, подготвя конституцията. Заседанията му са открити на 10 февруари 1879 г. Търновската конституция е подписана от всички народни представители на 16 април 1879 г., откогато и влиза в сила.

Съгласно гл. ІХ, чл. 37 на конституцията: “Господствующа в Българското Княжество вяра е Православно-Християнската от Източно православие.”

В Обществената безопасност поиска лист и молив.

И написа:

ПРОТОКОЛ ЗА РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛ

Именувам се Петър Константинов Дънов, от Варна, 60-годишен, българин, неженен, неосъждан, учител. Показвам:

Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина.

От тия принципи произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братство и взаимопомощ за общо благо. Учението ми изключва всякакво насилие и изисква пълна чистота в мислите, чувствата и действията.

Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа, за да възприеме и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка за развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение – както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата.

Аз препоръчвам зачитането на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавния строй могат да се изправят чрез самоусъвършенствуване, понеже е казано: “Бъдете съвършени, както Отец ваш на небето е съвършен.”

Църквата трябва винаги да върви в пълно съгласие с Божествената Любов, мъдрост и Истина. С политика не се занимавам, защото тя не съставлява за нас никаква цел. С политика се занимават само хора, които тепърва изучават живота. Аз само поучавам което е разумното, доброто. За да се схване Божествената Мъдрост и се разберат Божествените истини, изискват се знания за живота. Тези знания се преподават на ония, които желаят доброволно да се учат и да напредват. Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат преподаваните им уроци, а в противен случай могат сами да се откажат от една работа, която не е била по силите им.

Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В моето учение се прилага законът на разумната свобода. Който дойде, няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им и със съвети, упътвания и рационални лечебни средства, съобразно законите на живата разумна природа. И всичко върша абсолютно безкористно. Бог, Комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка.

Пред вид горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мен от когото и да било са лишени от всяка истинност и основание. Моето учение, изложено в повече от шест томове, и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита.

Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът им е общопризнат образец на подражание. Нищожният на брой заключения на хора със застой в развитието си се дължат очевидно на атавистически причини, т.е. ако измежду множеството мои слушатели има един-два случая на душевно разколебание и морална поквара, това се дължи на самите тях, иде от родителите на тия хора. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелстват за това. Но онези не са мои ученици, макар да са се явявали понякога при мене.

Друго нямам какво да кажа.

(п) П. К. Дънов

София, 21 юли 1925 г.

…

Разказ за войната и спасяването на българските евреи.

Говореше безспир срещу Европейската война.

Огън и гибел идеха отвсякъде.

Животът гаснеше по-бързо от вощеница.

А властта говореше, че напада правителството на Радославов.

Беше тъжно.

Градоначалникът на София го глоби 25 лева за това, че е говорил пред хората, а не е взел позволение от началството.

И през юни 1917 го интернираха във Варна. До август 1918 година живя на последният етаж на хотел “Лондон”. Зимата беше ледена, имаше виелици. В килера държеше малко въглищата. Пишеше писма до братята в цялата страна. И от цяла България идваха ученици и приятели. Посещаваше и баща си, който – истински отшелник – живееше в малката църква “Св. Архангел Михаил”.

И когато изтече срока на заповедта за интерниране се върна в София.

Върна се думите:

– Едно време казах мнението си за нещо и ме наказаха, но и сега съм готов да го кажа. Истината не може да се излъже!

Краят беше победа над една човешка власт, пожелала да ограничи Духа на Истината.

Говореше безспир срещу Европейската война.

Огън и гибел идеха отвсякъде.

Животът изгаряше по-бързо от вощеница.

И питаше:

– Едно време гръцките владици с един замах обявиха българите за схизматици и ги изключиха от църквата. Сега шестнадесет синодални старци разискват изключването ми от църквата. Лошото е там, че никой не може да ме изключи. Този, Който ми е дал живот, той ме изпрати на работа. Онзи, Който може да ме изключи, това съм аз. Как ще се изключа? Само ако наруша Божия закон. Но ако изпълнявам Божията воля, кой ще ме изключи?

Разрухата властваше над разума.

Светлината гаснеше.

ПАМЕТ

Д-р Васил Радославов (15.07. 1854, Ловеч –21. 10. 1929, Берлин) – публицист и държавник. Министър на правосъдието в кабинета на П. Каравелов (1884-1887), министър-председател и министър на вътрешните работи по време на Регентството (1886-1887). Министър-председател (1913-1918), съдейства за намесата на България на страната на Централните сили. След Първата световна война емигрира в Германия. Осъден задочно като виновник за Втората национална катастрофа. Автор на спомени “България и световната криза” (1923).

Казваше пред Братството:

– Аз проповядвам неща, които са съгласни с вашия Божествен закон; пред Господа не лъжа. Дали обаче моето учение е съгласно с вашите възгледи, това за мене е безразлично. Мога да бъда правоверен пред Бога и неправоверен пред Църквата.

И още:

– Думите “брат и сестра” са Божествени идеи, те са много по-велики понятия от онези, които ние схващаме и разбираме.

ПАМЕТ

Според един военен закон в следосвобожденска България на всеки 25 000 донаборници един се освобождава чрез жребий от военна служба. Когато се явява пред комисията, Петър Дънов изтегля именно този печеливш жребий. Това заличава името му от всички военни списъци и властите никога повече не го търсят.

Брат Лулчев помогна на два пъти.

Лулчев познаваше всички и всички познаваха Лулчев.

Първият път говори със страшното ВМРО и те отмениха разстрела на митрополит Стефан.

Стефан беше страдал пред секретаря си:

– ВМРО ме е осъдило на смърт и никой не може да ме спаси. Нито полицията, нито войската, нито цар Борис ІІІ.

А секретарят му рекъл:

– Има един начин – да искаме помощ от господин Дънов.

Стефан възкликнал:

– Това е невъзможно, аз толкова лоши статии съм писал против него и толкова речи съм държал, че той няма даже и да ме погледне. Нямам очи да се явя пред него.

Секретарят не се съгласил:

– Тогава аз ще отида при него и аз ще го помоля за помощ.

И се качи на Изгрева.

А Лулчев отиде при ВМРО и отстрани тази опасност от главата на митрополит Стефан.

ПАМЕТ

/Митрополит Стефан І (Стоян Попгеоргиев Шоков, 7.09.1878 г. Широка лъка, Смолянско – 14.05.1957, с. Баня, Пловдивско) – български екзарх. През 1915-1919 специализира в Швейцария и защитава докторат по философия и литература във Фрибургския университет. През 1921 е ръкоположен за епископ (Макариополски), през 1922 е избран за софийски митрополит. От 21.01.1945 до септември 1945 е български екзарх. Има заслуги за вдигане на схизмата от 1872 (22.02.1945), наложена на Българската екзархия от Цариградската патриаршия. Активно участва в спасяването на българските евреи. Като екзарх се бори за запазване на демокрацията и защита на авторитета на Българската православна църква, за което е преследван от отечественофронтовската власт. През 1948 с правителствено решение е свален от длъжност и поставен под домашен арест в с. Баня., където умира. Погребан е в Бачковския манастир./

Вторият път Лулчев не се справи веднага.

Беше карал автомобила три дни – обиколи всичко: Врана, Костенец, Боровец и на третият ден се връща и докладва, че царят никъде го няма.

Борис ІІІ се спотайваше.

Дни преди това на Изгрева дойде председателят на Софийската еврейска община – равин Даниел Цион. Беше притеснен равинът.

Кафявото зло вече маршируваше по пътищата и на България. Маршируваше и пееше песни.

Братята евреи понасяха стоически лишенията и принудителната работа, но се задаваше нещо още по-страшно: Треблинка.

Комисията по еврейския въпрос вече открито обявяваше, че списъците за депортация на юдеите са готови. Полицията и жандармерията бяха безжалостни, Законът за защита на държавата затягаше мъртвата си хватка.

Разселването ще го приемат, макар и с болка – все пак оставаха в България, но Треблинка беше краят на пътя за хилядите негови братя и сестри. Всичко, което беше чул до днес равинът говореше само за едно – Треблинка е смърт, депортирането е смърт, всичко извън България е смърт!

Митрополит Стефан взе тяхната страна и се застъпи за евреите, подпредседателя на Народното събрание, Димитър Пешев и още четиридесетина от народното събрание вдигнаха глас и ги защитиха.

Равинът добре знаеше – тази политика за унищожаването на евреите се водеше от покварени и изопачени умове.

Шест часа говориха и го проводи да си ходи от Изгрева спокоен и честит.

ПАМЕТ

В България се събират два клона от еврейската общност, по-голямата от които е на сефареди, говорещи наречие на испански език, а по-малката са ешкенази, говорещи немски език. Евреите в България са кротки, тихи и сговорчиви и работят в търговията, финансите и свободните професии. Не се занимават с политика и почти нямат представители в армията.

И сега, в началото на март, брат Методи дойде и му донесе заповедта на министъра на вътрешните работи Габровски да започне депортацията на двадесет хиляди български евреи. По предварителен списък, по график, даже и конските вагони за извозването вече били готови, а брат Методи беше определен за преводач.

Борис го нямаше нийде!

Лулчев стоеше до вратата, прашен и изморен.

– Няма го – рече тихо.

Каза му:

– Иди в Кричим.

И там брат Лулчев намерил Борис ІІІ да се разхожда из двора на селскостопанското училище.

Борис го посрещал строго:

– Кой ти каза, че съм тука?

– Учителят – рекъл му Лулчев

После брат Лулчев донесе парченце от хартията на позорната заповед – царят лично отишъл в кабинета на министър Габровски, изискал и ликвидирал заповедта.

Лулчев беше много уморен и много щастлив.

Така еврейството – стотиците мъже, жени и деца – беше спасено.

ПАМЕТ

Борис ІІІ, цар на Българите от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г.

Пълно име Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобурготски (30.01.1894 г., София – 28.08.1943 г., София)

След началото на Втората световна война Борис ІІІ насочва България към сътрудничество с Оста Рим-Берлин-Токио, с цел ревизия на несправедливия Нъойски мирен договор. С Помощта на Берлин и Москва, София успява да си върне от Букурещ Южна Добруджа чрез Крайовската спогодба от 1940 г. Борис отклонява съветските предложения за сключване на договор за мир и дружба, които биха поставили страната в зависимо положение. През януари 1941 г. обаче той и правителството на проф. Богдан Филов се съгласяват Българя да се присъедини към Тристранния пакт, като обаче ловко използват Пакта Рибентроп-Молотов за да получат одобрението на СССР за това.

През 1943 г. след натиск от страна на Германия българските власти се съгласяват да депортират евреите от новите територии, както и част от евреите от старите територии на страната. Първоначално българското правителство, контролирано от Борис, използва швейцарски дипломатически канали, за да избегне исканите от нацистите депортации с влакове за Полша, сондирайки Великобритания за евентуално депортиране с кораби в контролираната от нея Палестина. След провала на този дипломатически опит първата част от нацисткия план за депортация е осъществена със съдействието на българската администрация, но втората се осуетява поради активното противодействие от страна на група народни представители, водени от под-председателя на Народното събрание Димитър Пешев, ръководството на Българската православна църква, видни интелектуалци, опозиционери и др.

ПАМЕТ

Любомир Лулчев е офицер от българската армия и герой от войните 1912 – 1918 г.

Лулчев се свързва трайно с Бялото братство през 20-те години, когато редактира и издава вестниците “Алфа” и Живот”, посветени изцяло в защита на Петър Дънов. Живее в дървена барака на Изгрева. Близо едно десетилетие е живата връзка между Петър Дънов и цар Борис ІІІ, като предава съветите на първия и тълкува сънищата на втория. Това му слага клеймото “българския Распутин”. Най-важното от съветите на Дънов към Борис ІІІ е да живее в мир и да не влиза във войната. След 9 септември 1944 г., без да е посочена конкретна негова вина, Лулчев е осъден от Народния съд и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.

ПАМЕТ

Петър Дънов и цар Борис ІІІ се срещат само веднъж на Рила – в мразовит ден царят кани Дънов и братята на топло в резиденцията си на Чамкория.

Под натиска на Германия и посланик Бекерле в България Богдан Филов внася на 24 декември 1940 г. Закона за защита на държавата (ЗЗД) пред ХХV Народно събрание. ЗЗД нарушава чл. 57 от конституцията, който гласи, че всички български граждани да са равни пред законите. ЗЗД почти напълно премахва правата на евреите, налага много големи данъци върху имуществата им и не ги допуска да упражняват известни професии.

Борис ІІІ подписва закона на 21 януари 1941 г.

На 1 март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт. Англия прекъсва дипломатическите отношения с България.

Изготвен е план за изтегляне на всички евреи дори и от неутралните Испания и Португалия и незавзетата Англия. В плана влизат евреите от Унгария, Румъния и България. Квотата на България е 48 000 евреи от страната и 8 500 от София.

През 1942 г. се създава Комисия по еврейските въпроси (КЕВ), начело с Александър Белев. Създаден е още по-строг режим спрямо евреите – задължени са да носят жълта звезда – “Звездата на Давид” – за отличаване, конфискува се имуществото им, магазините и домовете. Мъжете от 25 до 45 годишна възраст са мобилизирани в трудови бригади да работят по пътищата на България. Митрополит Стефан успява да издейства от правителството тези драконовски мерки да не важат за покръстените евреи.

На 22 февруари 1943 г. между комисаря по еврейските въпроси Александър Белев и капитана от SS Теодор Деникен, помощник на Адолф Айхман, е подписано тайно споразумение да депортират 20 000 евреи.

На 2 март 1943 г., правителството одобрява депортирането и издава поверителния указ № 127. Срещу него се обявяват четиридесет и трима депутати заедно със заместник председателя на ОНС – Димитър Пешев. Общо те представляват една четвърт от депутатите, но мнозинството гласува указа.

Вътрешният министър Петър Габровски издава заповед до всички полицейски управления през нощта срещу 10 март 1943 г., да се арестуват по предварително изпратените списъци всички евреи, да се натоварят в осигурените за целта закрити конски вагони и да бъдат депортирани в Полша.

Осигурен е и преводач на полски. Това е брат Методи Константинов, който следва 17 години в Полша и взима докторат по търговско право по Дунава.

На 6 март 1943 г., му връчват заповедта на Габровски да придружава депортираните евреи до Полша. Методи веднага отива при Петър Дънов.

КЕВ не се отказва от своя план. На 20 май 1943 г., Габровски предлага на цар Борис нов план “А” – за депортирането на всички евреи в Полша и план “Б” – за изселването и включването им на работа по пътищата на България. Борис ІІІ веднага зачерква план “А” и одобрява план “Б”. Борис издава заповед евреите да се интернират главно в Разградско, където да правят пътища. Евреите, само с личен ръчен багаж, са пръснати из цяла България и навсякъде са приети топло и братски от българския народ. Евреите са спасени и нито един не е депортиран в Полша.

– Не разрешавам пред лицето на Бога да се извърши това престъпление!

Това рече при срещата с равин Даниел Цион.

И удържа думата си.

…

Хора.

От всички посоки на света тръгват на път.

Вървят по своя път към Рила.

Пътуват по всички възможни начини – с автобус, с влак или самолет, на стоп или пешком.

…

Учението.

– Къде е Бялото братство? – питаше ги.

И им отговаряше:

– В самите вас!

И им отговаряше:

– В Бялото братство всичко върви като в музиката. Ние не пъдим никого и не викаме никого. Бог го повика, а повиканият сам се изпъжда. Вие сте свободни в това отношение – никой не може да ви огорчи, но и от последствията никой не може да ви избави.

В ранните години, когато нямаше нито една къща още на Изгрева, а само лятно време палатки, беше открил едно изворче при Ловния парк. Много приятна и лека на вкус и беше единствено най-близката до Изгрева вода за пиене.

От “Опълченска” 66 до Изгрева бяха 10 километра. Трамваят ходеше само до обръщателното ухо на края на града и след това се продължаваше пеш през гората или по Дървенишкото шосе, та чак до поляните на Изгрева.

С помощта на сестрите майсторите на мозайката изградиха там чудно хубава чешмичка в Ловния парк. Всички помагаха. Едни носят камъчета и пясък от реката, други копаят и изравняват околността, трети циментират кладенчето. Той беше при всички: наблюдаваше, напътстваше, очертаваше линиите. Не обичаше правите и резките линии, а заоблените – това придава особена красота.

За една година облагородиха Изгрева. Един полива, друг изкоренява трънчетата, друг сади здравец в някой кът, друг сковава скамейка, боядисва с блажна боя. И после Салона изправи снага – просторен, с прозорци, които гледаха към поляната и Витоша.

Поляната “Изгрева” беше извън столицата, по пътя към с. Драгалевци.

Този имот е едно празно място, само незасети, необработени места. Околовръст беше оградено с млади, наскоро посадени борчета. Поляните, непипнати от човешка ръка, бяха приказно шарени. Тук слизаха първите слънчеви лъчи от Витоша, тук започваше изгрева. През 1921 г. това място се откупува от Братството. Най-напред направиха чешмата с дванадесетте зодиакални знаци.

След години изградиха Салона за две седмици. Бяха дошли майстори-строители от айтоските села. Препоръча да градят с дърво – като материал, по-хигиеничен от тухлите и цимента. Пък и дървеният материал е по-евтин за младежкия джоб…

И когато съборът се проведе в новия Салон той още нямаше още прозорци.

Салонът практически беше една голяма класна стая – организираха се концерти, сказки, беседи. Всеки е добре дошъл – никакви ограничения.

Изгрева не бе великолепен, нито прекрасен. Той бе само чист и светъл. Изгрева бе преди всичко живот, той не бе самото място.

ПАМЕТ

Първият “салон”, където Петър Дънов изнася своите беседи е на ул. “Опълченска” № 66. Когато аудиторията се разраства наемат салона на Радикалната партия, близо до бул. “Витоша”. Веднъж на беседата в този салон присъстват писателите Стоян Михайловски и Иван Вазов. След това Михайловски казва: “Когато следвах във Франция, професорът ме запита дали в България има хора, които ще могат да опазят току-що получената свобода. Сега виждам, че са ни нужни човеци като г-н Дънов, за да насочат правилно развитието във всички отрасли на новата ни държава.”

През 1919-1920 г. беседи се изнасят в нает малък салон на ул. “Раковски” и ул. “Граф Игнатиев”, където се помещава Съюзът на българските журналисти. Следващите две години – в салона на германския клуб “Турферайн” на ул. “Евлоги Георгиев”.

През 1923 г. с общи усилия е построен първият братски салон на ул. “Оборище” № 14. Той е просторен и светъл, с малък подиум в единия край и малка приемна стая на Дънов, където води разговори с посетителите след беседите. Салонът е открит за всички – и за ученици, и за граждани.

Празнуваше всички празници и религиозни и официални. Първите –защото ги празнуваха и спазваха неговите братя и сестри по традиция. Вторите – на тях чиновниците и работниците бяха свободни. Можеше да бъде сред тях по-дълго време, да бъде сред повече хора, да може да им говори, да е полезен.

Идваха рано преди изгрев слънце.

Винаги заставаше отпред и ръководеше молитвата. Тя е шепот лек и сърдечен, сякаш те милва топъл ветрец и песен-химн издигащ се високо, високо, понесъл теб и твоята душа.

Ти не чувстваш, че си стъпил на земята.

Започва леко зазоряване. Молитвата е свършена и идваха всекидневните шест упражнения.

Знаеше, че упражненията с тялото са важни. Тялото трябва да се събуди, да се успокои и да влезе в хармония с новия ден. И тогава можеше да посрещне силата на слънцето.

И после започваше словото си.

Казваше им:

– Няма по-велико нещо в живота на човека от молитвата. Тя трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели. Молитвата не е нищо друго освен правилно произнасяне на езика на Любовта.

И още им казваше:

– Колко неща сте приложили от това, което съм ви говорил? Много малко сте приложили. Аз виждам къде е погрешката, зная защо не сте го приложили. Прилагане трябва. Мислите, които събирате, хубавите работи, които възприемате, приложете ги. Не да се натрупват само като камъни и тухли, а трябва да има градеж. Каквото получите, градете с него. Трябва ви една школа.

Когато привършваха всички бързаха да се върнат за работа.

А той се връщаше на “Опълченска” 66 и приемаше през целия ден.

Неговият професор Самуел Юфам – или Чичо Сам – както му викаха, често казваше:

– Проповедник, който вярва, че всичко, което се иска, е да си отвори устата и да остави Господ да я напълни, ще открие, че тя ще бъде напълнена с вятър и облаци, ако не се научи какво трябва да се прави.

И той се научи.

И той отвори сърцето си за Бога, а хората отвориха душите си за словата му.

А Самуел Юфам – Чичо Сам още казваше:

– Когато хората ви погледнат в лицето неделя сутрин, не забравяйте, че сърцата им питат: “Човече, видя ли Бог тази седмица?”

ПАМЕТ

Петър Дънов нарича беседите си “лекции” защото са предназначени за по-добре подготвена, академична аудитория, която вече може да вдигне завесата на тайнствения, неизвестен свят, заобикалящ човека. На тази аудитория може да се открие и истината за законите, които управляват човешката психика. Нарича своите лекции “окултни”, т.е. съдържащи скрито за човешкия ум знание. Тематиката на окултните лекции е изцяло научна. Дънов говори за движения в съзнанието, за икономия на енергиите, за психичните наслоявания, за разумността в природата, за състоянието на материята, за мисълта като сила и други. Много от казаното в лекциите науката потвърждава след смъртта му.

Квартирата беше малка, чиста и спретната.

Беше къща-близнак, с два отделни входа и двата излизаха на “Опълченска”. Номер 66.

Неделните беседи се родиха там.

Първом в своята стая, която беше и кабинет, говореше на братята, които идваха точно в 10.00 часа. По-късно приемаше в средната малка стаичка, съседна на първата.

После отваряше прозореца и говореше на пълния с хора двор.

А след това отидоха на Изгрева.

Имаше време, когато се събираха и в салона на улица “Оборище”. Беше братски имот – платиха и го купиха за своите нужди. Държавата пак ги измами, отне им салона със сложна машинация и отвори квартално кино.

И тогава се преместиха окончателно в двора на “Опълченска”.

Съседът, който живееше в другата половинка на къщата, идваше рядко. По-често срещаше сестра Парашкева – неговата майка. Възрастна и доста будна жена. Водиха дълги разговори и се разделяха като приятели от години.

Със съседът бяха говорили само най-общи неща през всичките тези години. Макар, че се виждаха по-често. Повече от дузина пъти съседът се промъкваше през покрива-близнак, слизаше от капандурата, сядаше сред братята и навел глава, слушаше словото.

Все така се случваше, че тогава жандармерията претърсваше квартала къща по къща, но беседите не прекъсваха. Заобикаляха двора.

Знаеше с какво се занимава съседът му и къде се губеше толкова време. Знаеше и защо идваше така на лекциите.

Знаеше и болката на сестра Парашкева.

Знаеше, разбира се, и неговото име.

Казваше се Георги Димитров.

Всеки от двамата вървеше по своя път – две орбити, които понякога се пресичаха на улица “Опълченска” № 66.

ПАМЕТ

Георги Димитров Михайлов (30.06.1882, с. Ковачевци, Княжество България-02.07.1949, Москва, СССР)

Български политик, ръководител на Българската комунистическа партия и генерален секретар на Коминтерна (1935-1943), 32-и министър-председател на България в 64-то и 65-то правителство (1946-1949). След смъртта му в центъра на София за рекордните 6 дни е изграден мавзолей, където е положено мумифицираното тяло на Димитров. Комунистическата власт го обявява за „вожд и учител на българския народ”. На 18.07.1990 г. правителството на Андрей Луканов изважда мумията от мавзолея и я погребват в католическата част на Централните софийски гробища. Мавзолеят е разрушен от 21 до 27 август 1999 г.

Сестра Парашкева е майката на Георги Димитров.

…

Братството.

Първото летуване беше през 1920 г. в Стара планина. Опнаха се палатки на Сините камъни. Дойдоха братя и сестри от Сливен.

На другата година отидоха в село Ракитово – един живописен кът на Родопите, всред иглолистната гора на Цигов чарк. И хубава чешма изградиха там.

Чак после започнаха редовните летувания на Мусала. Бивакът се установяваше край долните две Мусаленски езера и редовно се излизаше за изгрев на връх Мусала. Пребиваването там продължаваше до десетина дни. Братята бяха бедни – нямаха палатки, а само навеси. В лошото време спасители бяха огньовете, около които се грееха и сушаха.

След Мусала стигнаха до Седемте рилски езера.

И там останаха.

Беше първият път когато с Младежкия клас стигнаха до езерата.

Седемте езера са седемте свята, седемте полета.

Първото езеро Махазари – Голямата почивка – означава Физическия свят.

Второто езеро Елбур – Бог е силният – означава низшата област на Астралния свят.

Третото езеро Балдер-Дару – Онзи, Който дава блага – означава висшата област на Астралния свят.

Четвъртото езеро Близнаци, означава Умствения свят.

Петото езеро Махбур – Големият и силният – означава Причинния свят.

Шестото езеро Сърцето означава Нирвана или Будическия свят.

Седмото езеро Шемхаа или Главата означава Мъдростта.

Каза:

– Три неща трябват: Доброто или Добродетелта като основа, справедливостта, с която ще гради и Разумността да знае да се обхожда.

И каза:

– Ще вземаш толкова, колкото торбата ти събира, а ще дадеш всичко, което имаш.

На още две езера даде имена: “Езеро на Чистота” и “Езеро на Съзерцанието”.

Нарече езерата с имена от древния ватански език, на който първите прачовеци са говорили.

Братята питаха:

– Има ли разумни същества зад външната природа?

– Да, има. Това са слънчевите същества.

– Видели ли сте някой от слънчевите хора?

– Аз ги виждам постоянно.

– Как изглеждат те?

– Те са облечени в светлина. Те цели светят.

Бялото братство имаше три клона.

Първият клон на Бялото братство идваше от Египет.

Взимаше тебешира и чертаеше по черната дъска в салона:

– Първия клон можем да наречем египетски. Той идва от Египет в Персия, Гърция и прочее.

Подчертаваше:

– Първият клон има за цел да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството.

Разбираха го.

Вторият клон на Бялото братство – Палестински.

Тълкуваше го:

– Вторият клон можем да наречем палестински. Той от Египет отива в Палестина и в християнската епоха отива в Рим, Англия, Германия и прочее.

И още:

– Вторият клон имал за цел да внесе християнството в света, да го разпространи.

Третият клон на Бялото братство беше български – Богомилски.

Казваше им:

– Третият клон можем да наречем богомилски в тесен смисъл на думата или български клон. Той от Египет отива в Индия, оттам в Арабия, Сирия, Мала Азия и България.

И още:

– Третият клон има за цел да реализира Божественото учение, християнството.

Богомилите не са успели в България – обясняваше, – поради гонението от реакционните кръгове, но са дали мощен тласък на европейската култура.

– Къде е Бялото братство? – питаше ги.

И им отговаряше:

– В самите вас!

И им отговаряше:

– В Бялото братство всичко върви като в музиката. Ние не пъдим никого и не викаме никого. Бог го повика, а повиканият сам се изпъжда. Вие сте свободни в това отношение – никой не може да ви огорчи, но и от последствията никой не може да ви избави.

Често го казваше:

– Някои сега ни кръщават „дъновисти“. Най-голямата пакост, най-големият позор за мене е туй име „дъновисти“. „Дъновист“ – това е псевдоним, аз не съм „дъновист“. Някому може да е много приятно да се нарича „дъновист“, но за мене думата „дъновист“ или когато споменават името „Дънов“, то е забиване на един гвоздей в ръката ми. Не е въпросът за това, ние всички страдаме от „дъновисти“, „павелисти“, „апостолисти“, „петровисти“ и тути кванти: от тази неразбранщина страда днешния свят, от имена като „каравелисти“, „тончевисти“, „драгневисти“, „стамболовисти“ и т.н. Никой от тях – нито „стамболовисти“, нито „каравелисти“ оправиха България. Всяко нещо, което е обосновано на човешкия ум, не е истинно. И християнството, като му туриха това име, изгуби. Аз нямам нищо против християнството, но силата му не е в името. Силата на едно учение зависи само от Любовта, която прониква в туй учение. Вие може да турите моето име във венци, но и тогава не само нищо няма да ви предаде, а съвсем ще избледнеете и изсъхнете. Не ви казвам кой е Дънов, не искам да знаете това. Аз съм като вас. Да ви питам ли сега, вие какво мислите заради мене? И едно време Христос попита учениците: „Какво мислят за мене, кой съм Аз?“ Отговорили му: „Едни мислят, че ти си Исайя, други, че си някой от пророците“. – „А вие какво мислите?“ Един се осмелил да каже: „Ти си Христос. Син на Бога живаго“. Но той не изказал още истината, а Христос го коригирал, като му казал: „Плът и кръв съм“. И добавил: „Хора не са ти открили това, но Отец Мой“.

Разбираха всяка негова дума.

На Мусала се съмваше.

Виждаха се вече по-ясно очертанията на този пробуждащ се мир. Край пътеката вече ясно различаваха едни бели цветя с красиви листа, т. нар. каменоломни, които бяха преименували “цветя на ангелите”. Те заслужаваха името си поради белоснежния си цвят и поради чистотата на местата, които обитават. Когато се изкачиха на Мусала, на изток небето вече менеше своите краски. Посрещането на изгрева на тази височина и в тази среда е нещо епохално в човешкия живот. Незабравимо е: молитвените песни и волният вятър сред откровението на първите лъчи.

Каза им:

– Окото е от най-мистичните езера.

И продължи:

– Някой пита защо сме дошли на Мусала. Който е дошъл на Мусала, продължава живота си с още една година. А една година колко много струва.

Отдавна беше казал:

– Ако човек може да преодолее Мусала, да се качи на този връх, ще преодолее и много трудности.

ПАМЕТ

През втората половина на юли 1922 г. Петър Дънов повежда голяма група ученици към връх Мусала. След края на прехода казва: “Качихме се на Мусала 104 души мъже и жени от 15 до 70 годишна възраст. Минахме през южната и после се върнахме през северната страна на Мусала. Ние правим първи опит с Новото учение, да видим какво то може да внесе в човешката душа.”

…

Разказ за отношението на Петър Дънов към музиката и сътворената от нето Паневритмия.

Баща му Константин му даде първата цигулка.

Учителят чех беше безкомпромисен. Уроците при него протичаха с часове. Виртуозно музициране на учителя пред седящия безмълвно ученик.

И разказваше на братята:

– Като отивах при него, той никога не ме изпитваше. Аз сядах на стол, а той взимаше цигулката и започваше да свири. Аз го слушах с удоволствие. Благодарение на този начин на преподаване аз обикнах музиката. Той изпитваше другите си ученици и когато свиреха фалшиво, той се дразнеше и махаше с ръце, запушваше си ушите и излизаше навън. На като му минеше, той отново влизаше при ученика и му показваше как трябва да свири. Като изпратеше всички ученици, влизах аз и тогава той започваше свири. По този начин години наред аз се учех от неговото хубаво свирене.

Не се раздели никога с цигулката си и сърцето му преливаше, когато виждаше братята и сестрите в старание над инструментите.

Разказа им това за цигулката:

– Преди години ме запитаха: – Ти сгоден ли си? – Сгоден съм. – Де е годеницата ти? – Аз я нося винаги със себе си. – Къде е тя? – Ето я, тя е моята цигулка. Аз обикалям с нея по света. Досега тя не ми е казала нито една обидна дума. Тя има отличен език – никога не говори с лоши думи.

Учеше ги на прости неща:

– Степените на гамата отговарят на следните състояния:

ДО – начало, напрежение, едно малко семе, което е посято в почвата.

РЕ – движение, определена посока, покълване.

МИ – първата стъпка, постижение и израстване.

Това е първата терца – човек се самоопределя.

СОЛ – животът на сърцето, разцъфтяване, проявата на красивите чувства, красотата.

ЛА – развитие, зреене, приемане на благата на живота.

СИ – един узрял плод, един завършен резултат, добрият живот, благодарност.

Това са степени на съзнателния живот, през които човек минава в своя възходящ път.

Винаги настояваше да се знае, че когато говори за тон разбира не само степен на гамата, а има пред вид едно състояние в живота, една степен в пробуждане на съзнанието, едно постижение по пътя на ученика.

И обобщаваше:

– Музиката, пеенето е събуждане, проявление на любовта във вашата душа.

И още:

– Класическата музика има лечебни свойства. Трябва да слушате класическа музика. Някой казва: “Не я разбирам”. Няма какво да я разбираш. Като пиеш едно лекарство, разбираш ли го? Важното е да лекува. Щом принася полза, добро е.

И още:

– Музиката е дреха на доброто.

Трябваха години за сътвори упражненията. Музиката дойде по-лесно – отвътре, от сърцето. Предимство имаше цигулката – най-близък до човешкия глас изразител на мелодията.

Упражненията трябваше да се измислят, да се усъвършенстват и да се научат.

Първо:

– Най-напред човек схваща формата. Тя е във времето и пространството. После схваща движението. То е във времето. И най-после схваща Словото. То е вън от времето и пространството.

Казваше им:

– Целият живот е Паневритмия.

ПАМЕТ

Раждането на Паневритмията е бавно и постепенно. Първите упражнения Петър Дънов дава на учениците през 1932 година. Всяко едно от тях се разучава на поляната на Изгрева.

Страничният човек придобива за паневритмията следното: кръг от хора, наредени по двама, изпълняващи ритмични движения със съпровод от музиканти в центъра. За който разбираше – този жив кръг с център би бил символ на Слънцето. Паневритмията, гледана отстрани, е едно, а за участниците – нещо съвсем друго. За онези, които я изпълняват, тя е най-успокояващото, най-хармонизиращото средство за душата и тялото.

В Слънчеви лъчи учениците се подреждат в редица по шест двойки с лица, обърнати към центъра. Редиците са 12 на брой и изобразяват слънчевите лъчи.

При третата фигура – Пентаграм, с движения, стъпка по стъпка, те чертаят един жив пентаграм, в който петте принципа – Истина, Правда, Любов, Мъдрост и Добро – се преплитат и символично обменят енергиите си. Те са средство за душите да намерят пътят към истинската си родина – Слънцето.

Казваше още:

– Действието на паневритмичните движения е трояко. Първо, те са акумулатори, чрез които човек се свързва сградивните сили на Природата и ги приема. Те съдействат за неговото развитие, защото са животворни. Второ, понеже движенията на Паневритмията са в хармония с космичния ритъм, който привежда в активност целокупния Живот, те активират всички спящи сили на човешката душа и ги пробуждат към дейност. Трето, паневритмичните движения са от такъв характер, че чрез тях човек изпраща идейни мисли и сили в света и по този начин той се претворява и променя.

– Паневритмията е съчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея. И само когато има такова съответствие, движенията ще са с мощно, магнетично действие и ще бъдат вече носители на светли идеи. Благодарение на съответствието между движение и идеи, движенията стават въплътена идея и проникват самия изпълнител, като внасят обнова и живот. Чрез правенето на паневритмичните движения съзнанието ни едновременно е концентрирано върху тях и върху определени идеи, така чрез този език ние изразяваме външно вътрешния живот – живота на душата. Има движение на Доброто, на Милосърдието, на Справедливостта, а и Любовта си има свои линии на движение. Няма добродетел, която да не може да се изрази и човек трябва да прави опити веднъж, дваж, десет, сто пъти и прочее, додето намери кои линии на движения отговарят на дадена добродетел. На такава основа е изградена и Паневритмията, която е проникната от музикалната мисъл на Учителя.

– На 22 март ние отваряме една нова красива страница в живота на Изгрева. Тогава, когато Слънцето позлатява челото на Витоша, когато цветята разтварят венчелистчетата си под животворните му лъчи, когато всичко наоколо е пълно със свежест, радост, хармония и музика, се правят паневритмичните движения.

Казваше им:

– Изгрява слънцето, праща светлина, носи радост за живота тя!

….

Беседите.

В основата на учението бяха петте основни добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добро. Като висши космически енергии те работят в съзнанието на всеки индивид. За да ги възприемеш петте принципа като основа на живота, всеки трябваше да развие онези мозъчни центрове, които са техни проводници. И ако е изградил в себе си една високо морална ценностна система, той ще осмисли живота си, ще разбере, че неговата единствена цел е съвършенството. Петте принципа като графична фигура образуват пентаграм – фигура, символизираща човек в движение, човек който върви по пътя на любовта.

ЛЮБОВ

– Целият космос в неговата пълнота, целият физически свят проявена, материализирана любов. Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които, човешката душа може да се развие в своята пълнота. Тя е колективна проява на всички разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога. Любовта действа като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума и като принцип в духа. Любовта като принцип сега влиза в света.

МЪДРОСТ

– Мъдростта е свят, в който се крие от незапомнени времена всичко, което Бог е създал, всичко, което възвишените духове са създали, и всичко, което човекът е създал на земята. Тя е светлината на безпределното пространство, което никога не угасва. Чрез Мъдростта Бог е създал Вселената. Пътят на Мъдростта е най-труден. Той е път на Учителите. Щом Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени и човек се хармонизира.

ИСТИНА

– Истината подразбира Висшето в човека. Чрез Истината човек може да излезе от рамките на временния живот на смъртта и да влезе във вечната свобода. Тя е свят на неописуема красота, където нещата са строго определени. Истината не търпи невежеството, слабостта, нечистотата. Който иска да бъде съвършен, да отиде при Истината. Истината говори със слънцата, възвишена и далечна е нейната цел. Тя е там, където нещата стават ясни. Светът е резултат на Истината. Тя съдържа началото и края на нещата. Тя е проявлението на Единия Бог, Който създава условията, при които човешкия дух и човешката душа могат да се развиват, да придобият стремеж към нещо по-добро и по-светло в този обширен свят.

ПРАВДА

– Правдата е велик вътрешен процес за разпределение на всички божествени блага. Тя създава истинските отношения между човешките души. За да добие съвършенство, човек трябва да постави като първо стъпало в живота си Божествената Правда. Тя е основата, на който Любовта се изявява. Физическата страна на Любовта е Правдата. Без нея растене не може да има. Дойде ли тя като принцип, тогава ще се яви истинското уважение, което трябва да имат хората един към друг .

ДОБРО

– Доброто е основа на живота. То е творчески процес, извор, който постоянно тече. Истинското добро носи в себе си живот, светлина и свобода. То е първата връзка в живота. Без него не може да се сдобие знание. Доброто е необходимо условие за съвършенството на човека. То е пътят за намиране на Божията любов.

Винаги подчертаваше най-главното: бъдещата, съдбоносна важност на любовта:

– Любовта е необходима за спасението на света. Тя е единствената сила, която може да донесе мир между народите и нациите, в която всеки трябва да осъществи мисия на земята. Любовта започва да се проявява; добротата, справедловостта и светлината ще възтържествуват; това е само въпрос на време. Религиите трябва да бъдат пречистени; всички те съдържат нещо божествено, но то е помрачено от непрекъснатото наслагване на човешките представи. Всички вярващи трябва да се обединят и да постигнат съгласие по отношение на един единствен принцип: любовта е основата на всяка вяра. Любовта и братството са общите изходни точки.

И още:

– На основата на истинската любов ние виждаме Бог във всичко, дори в най-незначителното нещо. Човешкото същество трябва да се превърне в един извор, в слънце, в огромно пространство, в което всичко има своето място. Божествената любов е камъкът на алхимиците, еликсирът на живота.

Братята и сестрите идваха при словото – бавно, както се събират зрънцата на разпиления житен клас.

Следваха го, слушаха го, питаха го.

И казваше на братята:

– Беседите ми чистят раните на слушателите.

ПАМЕТ

Петър Дънов нарича беседите си “лекции” защото са предназначени за по-добре подготвена, академична аудитория, която вече може да вдигне завесата на тайнствения, неизвестен свят, заобикалящ човека. На тази аудитория може да се открие и истината за законите, които управляват човешката психика. Нарича своите лекции “окултни”, т.е. съдържащи скрито за човешкия ум знание. Тематиката на окултните лекции е изцяло научна. Дънов говори за движения в съзнанието, за икономия на енергиите, за психичните наслоявания, за разумността в природата, за състоянието на материята, за мисълта като сила и други. Много от казаното в лекциите науката потвърждава след смъртта му.

…

Властта.

Всичко се повтаряше.

Те воюваха с него.

Ежедневно, упорито и неотстъпно.

Когато го питаха големи ли са различията между християнството и това, което днес наричат църква, той отговаряше просто:

– Различията са големи. В днешната църква това не е християнство – в основата трябва да се тури Любовта, а тя носи живот, светлина, свобода и сила.

А те идваха направо от църквата, облечени с расата си. Заставаха в препълнения салон, изправяха се в дъното и сочеха с пръст:

– Ти, Дънов, поруга Спасителя! Лъжепророка Дънов е адов син, еретик си ти!

И казваха:

– В казаните на ада ще горите и ти, и твоите следовници! Хиляда години ще горите в казаните на ада!

И още казваха:

– Ти, Дънов, си кривия стълб на прославието! Ти си позора на православието. Ти си Сатаната.

И си отиваха като победители.

А после не спираха хулите си. Тънеха в интриги и сплетни и само едно будеше съзнанието им – оцеляването. Не Бог, не човека, не истината и правдата. Воюваха с него, защото разбуди съня им, отрови трапезата им, пресече глътката им.

Не се колебаеше да ги посочи на своите братя и сестри.

Братята и сестрите стояха и чакаха отговора.

И им казваше за хулителите:

– Само божествената любов може да ни спаси. Ако духовенството, т.е. владиците и свещениците, започнат да проповядват тази любов, аз съм първия, който ще ги поздравя. Всеки духовник да ходи от дом на дом в България да проповядва не що е “дъновизъм”, какво може да донесе “дъновизма” и какви методи да употребят против нас, а какво може да донесе слънчевата енергия, светлината и топлината, какво може да донесе любовта, как да възпитават майките и бащите. “А, нали имаме любов?”, ще кажете. Нека свещениците видят народа и го питат: “Искате ли да стои Дънов в България или не?” Ако народът гласува, че не иска, аз съм готов да напусна България, нищо повече. Тогава ще кажа на всички мои ученици: “Върнете се в православната църква”. Но докато народа не се произнесе, аз ще стоя тук. Какво говори духовенството, за мене туй не е меродавно, но какво говори българския народ. Тоя народ създаде свещениците, а не свещениците създадоха българския народ. Следователно, българския народ каквото говори, то е важно.

И за Христос:

– Христос не дойде да създаде духовенство в света. Той дойде да създаде служители на човечеството, да служат по любов на Бога. Те трябва да бъдат образец на любовта, на честен живот.

И за Църквата:

– Тя свърши вече и след 10-20 години тя ще отпадне. А за това, че църквата се опитва да воюва срещу божественото учение и срещу мен, то тя в бъдеще ще бъде ограничена от държавата.

Сочеха го с пръст и го клеймяха. Хулеха го много, гонеха го, спираха съборите.

И отговаряше на поповете:

– Ще видим после кой е кривия стълб на православието.

Но те не се спираха. Преследваха, гонеха ги от държавната работа, наказваха ги. Много от сестрите бяха учителки по селата и оцеляваха, защото се знаеше, че това са си места на заточение.

В центъра на София, до черквата “Света Неделя” ката ден седеше една женица, оскотяла от беднотията. Беше изгубила разсъдъка си преди години. И сега се влачеше по улиците – мърлява, облечена в черни дрипи и пробити галоши. Бледите й очи все дебнеха канчето пред нея – чакаше тя някой да пусне дребна пара. А канчето й все стоеше празно.

През ден или два все се намираше някой да окачи на врата й разкривен надпис с бяла блажна боя “Жертва на ДЪНОВ”. И тя седеше там – мизерна, болна и нещастна за присмех на госпожиците, които я подритваха и подминаваха с кикот.

И казваше на братята и сестрите:

– Истината няма нужда от защита! Тя сама себе си защитава!

Казваше им:

– Будни бъдете!

През август 1928 година властите забраниха събора.

Изгрева осъмна в блокада. Бяха докарали полиция и редовна войска. От Централна гара връщаха обратно всички, които бяха тръгнали за събора. И на софиянци не разрешиха да стигнат до Изгрева.

Тогава им каза:

– Сега разбрахте ли какво иска да ви каже Господ със задачата, която ви даде тази сутрин? Войниците, които ви вардеха отвън, нали и те, като вас са хора? И те са ваши братя, и те имат глави, ръце, крака, пръсти като вас, и те вярват в Бога, и в тях Бог живее и се проявява. Защо дойдоха тогава? Казаха им: идете и вардете онези хора там! И те дойдоха, подчиниха се на тази заповед. Когато обаче на вас дадат такава заповед, да отидете някъде, вие питате: защо трябва да направим това? Вие постъпвате философски. Първо искате да научите, какво трябва да правите и после да действувате. Както виждате, тези хора дойдоха без разсъждение и изпълниха задачата.

– Ето защо аз ви казвам, че на първо място за всинца ви най-важно е послушанието. Аз зная, че при тази наша среща волята на всички ваши заминали братя, както и волята на Бога е да живеете добре, разумно.

Всичко се повтаряше.

Пет години преди това братя бяха ходили на лична среща с министър-председателя Александър Стамболийски. Да искат разрешението на властите за редовния събор във Велико Търново.

Уважаваха властите и спазваха строгият държавен закон.

Стамболийски звучно ги наруга, наруга и Дънов, а после ги изгони.

Това беше през май.

На девети юни 1923 Александър Цанков извърши преврата и въдвори новата власт. На 14 юни Стамболийски беше посечен в родното му село Славовица, бяха преследвани и заклани и стотици от неговите земеделци.

Но и Цанков категорично отказа разрешителното за събора.

А години преди това градоначалникът на София направо забрани изнасянето на беседите. И по изричното му настояване го интернираха във Варна.

Беше петък.

Нападнаха го сенки – бяха дошли на Изгрева с автомобил, един от тях влезе в Салона и го удари в гръб. Удряше без ред по главата, в пълна тишина. Удряше, удряше, удряше!

Само му рече:

– Бог и България!

Ударите спряха, а нападателите избягаха с автомобила, който бръмчеше пред Изгрева.

Братята и сестрите се събраха уплашени

Поръча да дадат чай на всички и седнаха в салона.

И каза на братята:

– Рекох “Бог и България”. Имаха план да сложат бомба в салона, после искаха да ни забранят и да избият всички ни. После искаха да изгорят цялото Братство. Но трябваше да стане това за да се отбие тази вълна. Добре стана, че всичко се размина с това.

Знаеха – “Бог и България” беше създадена от Александър Цанков.

И каза на братята:

– Съвременните хора казват: “Който вярва в прераждането, ще го изхвърлим от Църквата”… Когато аз живея съгласно Божия закон, дали ще ме изхвърлите от Църквата или ще ме държите в нея, това не засяга душата ми. Когато аз живея при Бог, никого не мразя, старая се да обичам всички, може ли някой да ме изхвърли? Само един Бог може да ме изхвърли. Това е учението, което проповядвам. Казвам: “Деня, в който съгрешите, вие сте изпъдени из Божествената църква, из рая.”

Двадесет дни след грубия побой за първи път изсвири на цигулката си “Марш на светлите сили”.

След време заловиха побойника и един полицай го доведе на Изгрева. И пита какво наказание да наложат.

Отвърна:

– Аз му прощавам.

А на извинението на побойника каза само:

– Аз ти прощавам, но моли се Господ да ти прости.

Но тогава дойде и парализата – първо дясната му ръка, после десният крак, забави и говора.

ПАМЕТ

През 1927 г. организацията “Родна защита” обещава да се бори срещу враговете на България: комунисти, анархисти, социалисти и … дъновисти. И понеже не може да се справи с първите три “враждебни” сили, тя решава да унищожи дъновистите, като подпали селището им. Една нощ група активисти от организацията идват на Изгрева с пълни тенекии газ. Но точно в 10 ч. вечерта Дънов запалва осветлението в салона и лампите на поляната. Неговият метод за борба е нетрадиционен, безмълвен, но ефикасен. Планираният палеж е предотвратен.

Една от най-позорните сцени на Изгрева, с побоят над Петър Дънов, се разиграва на 4 май 1936 година.

След месец, с големи усилия на волята, с учениците си тръгна към Седемте езера. Изкачването беше мъчително, а горе дни наред всички боледуваха заедно с него. Мълчаливо и търпеливо носеше своя кръст.

В началото на август болестта постепенно отмина. Започна да излиза от палатката си, а вечерта отиваше при учениците си край огъня. Обичайната жизнерадост в лагера се върна. После слязоха от планината. Това беше лекцията за безропотно посрещане на трудностите.

Горе, на езерата, им разказа тази случка:

– Идва един болен и заявява: “Готов съм да дам хиляда лева, за да ме излекуваш”. Казвам: “С хиляда лева и пръста си не вдигам”. Тогава той казва: “Десет хиляди лева давам” Отговарям: “Много ми е тежък пръстът”. Тогава той пита: “Колко искаш?” Отвърнах му: “Цялото си имане трябва да дадеш на бедните, но и това не стига. Ще посветиш живота си да служиш на Бога. Ще повикаш жена си и децата си да тръгнат с теб”. Като чу думите ми, той каза: “Ще ни направиш посмешище пред хората!”. Последните ми думи бяха: “Щом не искаш това, ще ти дам един метод, по който сам ще се лекуваш. След една година ще имаш микроскопичен резултат, а след десет години наполовина ще оздравееш.”

И още:

– Докато живеят в религията на труда, хората все още ще се карат, ще се бият, но влязат ли в учението на Живота, всичко това ще изчезне.

Още преди години можеше да напише писмо на професора си от Теологическия факултет на университета Дрю – Самуел Юфам, чичо Сам.

Когато го приеха там, в първата им среща, професорът доста приятелски и закачливо му предложи да напише името си на родния си език, за да го запази за архива си.

Написа името си и върна бележника на професора.

– Това е името ми. На моят език е.

После повтори името си на родния си език:

– Петър Дънов.

Днес можеше спокойно да напише друго.

– Беинса Дуно. Учителят.

Той щеше да го разбере на който и език да му го кажеше,

През 1914 година получи известие, че професорът вече беше излязъл от този грешен свят.

И сигурно знаеше всичко това – в онзи, другият свят, новините винаги се знаеха.

Нея година рече на братята:

– Когато дойдат хората на труда аз ще си замина.

ПАМЕТ

Духовното присъствие в човека Петър Дънов към края на живота му остава известно с името Беинса Дуно. Значението ме не е било разкрито от Дънов. Това име и сега е обект на търсене за изследователите му. То съдържа код, който бъдещето ще разкрие.

…

Добрата молитва.

На 27 ноември 1900 година изпрати писмо на Пеню Киряков с думите:

“Пази тази молитва като зеницата на окото си, защото е продиктувана от Духа Светаго.”

До края на живота си я поставяше всякога на първо място след Господнята молитва.

ДОБРАТА МОЛИТВА

Господи Боже наш, Благий ни Небесен Баща,

Който си ми подарил живот и здраве да Ти се радвам; моля Те, изпроводи ми Духа Си да ме пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. Научи ме да правя Твоята воля, да осветлявам Твоето име и да Те славославя винаги. Осветявай духа ми, просвещавай сърцето ми и ума ми да пазя Твоите заповеди и повеления. Вдъхвай в мен с присъствието Си чистите Си мисли и ме упътвай да Ти служа с радост. Животът си, който посвещавам на Теб, за доброто на моите братя и ближни, Ти благославяй. Помагай ми и ми съдействай да раста във всяко познание и мъдрост, да се уча от Твоето Слово и да пребъдвам в Твоята Истина. Ръководи ме във всичко, което мисля и върша за Твоето име, да е за успеха на Царството Ти на земята. Храни душата ми с Небесния си хляб, укрепвай ме със силата Си да успявам в Живота си. Като ми даваш всичките Твои благословения, приложи Любовта Си да ми е вечен закон. Защото е Твое Царството и Силата и славата завинаги. Амин.

И учеше братството:

– Най-великото нещо в живота на човека е молитвата. Тя трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели. Молитвата не е нищо друго освен правилно произнасяне езика на Любовта.

Това е пътят към събуждането на човешката душа.

….

Младежкият клас беше всеотдаен. Поставяше им писмени задачи и на следващият курс те отговаряха и спореха с него.

Изслушваше ги и пак им поставяше задачи. Трудеха се от сърце.

Беше радости удоволствие да седи с тях на полянката.

Оттам се виждаше мощната Рилска верига, по която имаше все още доста сняг. Както бяха седнали, една птичка пееше на едно клонче.

И каза:

– Птичката ни казва: “Ние живеем тук много добре. Вие как сте?

Посочи потока и каза:

– Тази вода тук е цяла музика.

Докосна стръкчета вероника и незабравка и каза:

– Синият цвят действа успокоително; ако си разтревожен и известно време гледаш сини цветя, успокояваш се. А жълтото действа на ума.

И още:

– Любовта е една велика проява на Разумния живот. От Любовта може да се съди доколко човек е разумен. Винаги трябва да знаете, че Любовта е най-великото, най-разумното нещо. Не разделяйте Любовта от разумното. Винаги считай, че когото обичаш е разумен. Не можеш да обичаш това, което не е разумно. Като обикнеш някого, ще станеш сляп за всичките му недъзи и в него ще се породи желание да се повдигне. Няма ли ги тези два процеса, това Любовта не може да се прояви. В Любовта има жест – като дава, дава щедро. Любовта има голяма задача. Тя превързва раните на човека и отминава. Щом дойде до отрицателните неща, тогава казва: “Можеш да живееш и без мен” и я няма. Щом тя се загуби, страданията идват.

ПАМЕТ

През юли 1923 г. в София се провежда Първият младежки събор. Изнасят се реферати върху определени теми, а после следват разисквания върху тях. Темите в основата си са сходни: теософия, окултизъм, толстоизъм, новото учение, т.е. духовната страна на живота. Повечето от младежите, взели участие в съборите, впоследствие развиват богата научна и творческа дейност в обществото. Младежките събори се провеждат до юли 1930 година.

…

Бялото братство.

Молитвата беше свършила, слънцето огряваше върховете.

Тогава им каза:

– Нов морал, ново светоусещане, нов модел на мислене и поведение ще бъдат утвърдени успоредно със съзряването на човека на Новото време – човека на VІ раса.

Беше категоричен в думите си и братята и сестрите ясно разбираха това.

Тялото на човека е слабо.

Удари го – ще го заболи.

Запали го – ще гори.

Временният дом на човешката душа беше нетраен.

Съзнанието на човека беше преминало през следните стадии:

– първобитно колективно съзнание – Лемурийска – ІІІ коренна раса,

– начало на личното съзнание – Атлантска – ІV коренна раса,

– индивидуално съзнание – Бяла или Арийска – V коренна раса, в която живеем днес.

Беше повече от ясно:

– Бялата раса е на интелекта, а Шестата ще се нарече расата на любовта. Това е бъдещата култура, която иде. Новите хора наричам “братя на човечество” или “синове на Любовта”. Хората на Шестата раса ще бъдат камъкът, който ще завладее всичко. Те ще бъдат устойчиви като диамант. И в миналото са живели на земята напреднали същества. Ако сравним общото ниво на съвременното човечество и това на миналото, ще видим, че сегашното е на по-висока степен. И в миналото е бил реализиран идеалът за Царството Божие, само че в по-малък кръг хора. Сега очаквам това да обхване цялата Земя. В този кръг ще влязат пробудените души, излюпените пилета, а неизлюпените ще останат за в бъдеще.

Беше категоричен:

– Ние сега сме в последната фаза на железния век. Има четири епохи: златна, сребърна, желязна и медна. Ние сме на края на желязната епоха. Новата епоха ще бъде Златна епоха – Шестата раса. Всички вие трябва да бъдете готови понеже ще дойдат предците. И ще има радост, веселие и голямо знание и сили. Тогава всички мъртви от гробовете ще излязат. И живите ще се променят. Грозните ще станат красиви, а красивите ще станат още по-красиви. Глупавите ще станат умни, а умните ще станат още по-умни. И цялата земя ще бъде райска градина.

Братята питаха:

– Има ли разумни същества зад външната природа?

– Да, има. Това са слънчевите същества.

– Видели ли сте някой от слънчевите хора?

– Аз ги виждам постоянно.

– Как изглеждат те?

– Те са облечени в светлина. Те цели светят.

ПАМЕТ

От 17 февруари 1917 г. Петър Дънов открива особен род беседи. Изнася ги само пред сестрите, т.е. пред съпругите, майките, възпитателките, учителките, пред онези, които ще помогнат за положителната промяна на обществото. Последната беседа от този цикъл е на 30 юни 1932 г.

Специалният клас е открит на 24 февруари 1922 г. Поканени са поименно 80 души. Изискванията към тях са строги. “В Специалният клас могат да влязат само лица, които могат да бъдат образец!” специалният клас е наречен “клас на чистота”.

Общият Окултен клас се открива също като Специалния клас на 24 февруари 1922 година. В него няма ограничения – той се посещава от широк кръг слушатели. Дънов предупреждава участниците: “Не мислете, че като влезете в окултната Школа, положението ви ще се подобри. Не, в първо време ще се влоши, а после ще се подобри. В тази Школа се влиза, за да се учи!”

В първата си лекция Дънов казва: “Новата култура изисква умни хора. Ако мислите, че със сегашните се вярвания и разбирания можете да влезете в новата култура, вие сте на крив път.” В Общия клас се дават теми и задачи за изпълнение, упражнения, и всеки учи според способностите си и добива собствен опит.

Лекциите пред Общия окултен клас Дънов изнася редовно в сряда в продължение на 22 години, до края на живота си.

…..

Краят.

Това беше последното изкачване до Езерата.

С него бяха десетина от братята.

И Светлината.

Обиколиха близките и познатите места.

Животът, който беше там кипял, вече е история.

И там на Молитвения връх каза последната си рилска беседа.

Тя беше най-кратката.

Каза:

– Когато Доброто те покани да свършиш една работа за него, кажи “да”. Когато Злото те покани да свършиш една работа за него, кажи “не”.

Светлината го обгръщаше.

Познаваше я добре.

Тя винаги сочеше пътя и винаги го извеждаше до брега.

Сега не беше в него.

Светлината стоеше над него.

Върна се в София и веднага отиде в салона.

Учениците му знаеха това – винаги спретнат и добре облечен.

Сивата пелерина, снежнобелия шал, на главата – бяла шапка.

Отвори калъфа и взе цигулката

Изсвири вдъхновено една след друга песните, които години наред държаха духа на Братството.

Всички възторжено запяха.

Беше празник.

Сред гибел, разруха и смърт.

После изсвири една нова мелодия.

Това беше последната му песен.

Казваше се: “Песен за двете сестри”.

Знаеше, че това е последната му беседа.

Каза я:

– Работите ви ще се наредят добре, когато намерите Истината!

Каза:

– Аз бях най-щастливият човек на земята, защото в материалния свят бях всякога доволен от най-малкото, стремях се към най-малкото и задържах за себе си най-малкото.

А после един дойде и попита:

– Къде е господин Дънов?

Събра сили, погледна Слънцето за последен път и помоли:

– Кажете му: “Концертът свърши!”.

Светлината.

Ярка и неповторимо бяла.

Тя преливаше отвсякъде – виждаше я, както много пъти до днешният час: ясна, като път, който мами да поемеш по него напред. Светлината, която винаги беше го водила напред.

Затвори очи и разбра – идваше най-дългият път сега.

Долу в салона братята завършваха “Добрата молитва”.

Каза им:

– Една малка работа се завърши напълно добре…

Разбраха го.

ПАМЕТ

Заповедта на Учителя

Обичай съвършеният път на Истината и Живота.

Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се явя.

…

Сутринта на 27 декември 1944 година Петър Дънов напуска физическия свят.

И Светлината го прие.

ПАМЕТ

Ден след смъртта му на Изгрева спира камионетката на милиционерските власти. За да го арестуват…

…

ПАМЕТ

През юни 1948 г. е одържавен парцелът в Изгрева.

На 6 декември 1957 година е нанесен погром на Бялото братството.

Милиционери нахлули в Салона на Изгрева и в домовете на братята и сестрите в цяла България. Много от тях са арестувани и интернирани.

През август 1958 г. Софийският градски съвет одържавява всички парцели, собственост на жителите на Изгрева. След обиски по домовете на видни членове на Братството е изета много литература, кореспонденция и архиви.

Разбита е печатницата на братството. До 1990 г. не е отпечатана нито една беседа на Петър Дънов.

…

Хора.

Обикновени хора, който излизат от своя дом и тръгват.

От всички посоки на света тръгват на път.

Пътуват по всички възможни начини – с автобус, с влак или самолет, на стоп или пешком. Носят своят багаж, поздравяват и говорят тихо на всички езици на света. Тръгнали са от Франция, Великобритания, Швейцария, Норвегия, Швеция, Дания, Русия, Германия, Холандия, Литва, Латвия, Естония, Гърция, САЩ, Канада, Япония, Индия, Нова Зеландия, Австралия, Монако…

Краят на техните пътища – пътеките из планината Рила, до синьото око на вълшебните езера.

Тръгва цигулка, после още една и още, и още…

Започва Паневритмията.

– Къде е Бялото братство? – питаше ги.

И им отговаряше:

– В самите вас!

И им отговаряше:

– В Бялото братство всичко върви като в музиката. Ние не пъдим никого и не викаме никого. Бог го повика, а повиканият сам се изпъжда. Вие сте свободни в това отношение – никой не може да ви огорчи, но и от последствията никой не може да ви избави.

Огрени от първите слънчеви лъчи хората от целия земен свят започваха своята Паневритмията.

Светлината озаряваше Земята.

…………………….

ПО-НАТАТЪК

Ден след смъртта на Петър Дънов братството взима решение да бъде погребан на Изгрева – под една лоза, за която самият Дънов е казвал:

“Ето една хубаво място за почивка.”

Но пред братята излиза друг сериозен проблем: по закон единственото място за погребение е гробището. Само за висши църковни сановници се позволява да бъдат полагани в двора на някоя църква.

Тогава вземат решение да питат комунистическия лидер Георги Димитров, който по това време живееше в Москва. Приятели пишат телеграма, но поради снежни бури този ден телеграфната линия е прекъсната.

За кратко връзката с Москва е възстановена и първата изпратена телеграма е тази до Димитров. Три дни по-късно връзката с Москва е възстановена и с първата телеграма оттам идва отговорът на Димитров: разрешава погребението на Изгрева. Това не е достатъчно. Необходимо е и официално разрешение на местните власти.

На 30 декември 1944 г. Антон Югов издава очакваното служебно писмо и на другия ден тялото на Учителя е положено под лозата на Изгрева.

След разрушаването на Изгрева през 70-те години на миналия век властите правят опити да преместят гроба на Петър Дънов, под предлог, че ще бъдат построени чуждестранни дипломатически мисии. Всички братя и сестри са потресени. Представените телеграма от Георги Димитров и писмото от Антон Югов, остават без резултат – властите са категорични, че ще се строи. Най-напред мястото било предложено на съветската легация, после на японската. Проектът бил готов, дори японският посланик няколко пъти посещавал мястото заедно с архитекта. По-късно японците се отказват да строят на място, където е погребан свят човек.

Приятели от Франция алармират френското посолство и френското културно аташе заявило, че ще повдигне международен въпрос. Последвали срещи с Людмила Живкова и други висши функционери. През есента на 1973 година брат Димитър Грива заминава за Петрич за среща се с ясновидката Ванга. Димитър Грива я помолил да поиска от първия секретар на БКП Тодор Живков да отмени решението за застрояване. Ванга първоначално му отказала, но брат Грива я попитал колко свети неща са останали в България. Ванга отговорила, че ще направи всичко възможно. Малко по-късно решението за преместването на гроба на Дънов е отменено.

Парцелът от 7,5 декара, където е положено тялото на Петър Дънов, е закупен с братски пари на 19 октомври 1926, за сумата от 142 500 лева на името на д-р Иван Жеков, Върбан Генов и Иван Вълчанов. Това е видно от Нотариален акт № 102 от 19 октомври 1926 година. На обратната му страна е добавен текстът, че “имотът е закупен със средства и за сметка на Великото Бяло Братство, ръководено от Петър Дънов, ще се владее от Братството, което е действителен собственик, и вписаните купувачи се отказват от всички права върху имота, дадени им от закона.”

През 1958 година Изгрева е отнет от братството и е одържавен.

На 13 май 1977 г. е подписана спогодба между правителствата на Народна република България и Съюзът на съветските социалистически републики за замяна на терени и сгради. По силата на тази спогодба мястото на Изгрева, с гроба на Дънов, попада във владение на СССР. СССР строи своето посолство на Изгрева и гробът на Дънов до 1990 г. е на съветска територия.

След демократичните промени през 1989 г. наследниците на Върбан Генов предявяват иск за придобиване право на собственост върху градината. В продължение на десет години се водят съдебни дела.

Въпреки представените доказателства през 2002 година съдът решава, че парцелът остава владение на държавата. В “Държавен вестник”, бр. 25 от 1998 г., мястото, където е погребан Петър Дънов е обявено за исторически паметник.

Днес то е последната шепа земя от стария Изгрев.

….

Петър Дънов.

Петър Дънов е единственият българин създал оригинално философско учение за природата и човека.

За петдесетгодишната си дейност Петър Дънов е изнесъл около 8 хиляди беседи, лекции и сказки.

Известни са над 160 негови музикални произведения

В кампанията на БНТ “Най-великите личности на България”, проведена през 2007 г., на първо място с близо 50 хиляди подадени гласа бе определен Апостолът на свободата Васил Левски. На второ място – с 20 000 гласа – беше посочен Петър Дънов.

Петър Дънов е на 29 години, когато пише своята дипломна работа в Богословския факултет на Бостънския университет през 1893 г. на тема „Миграция и християнизиране на германските племена” – той е първият българин, който се докосва и разработва този научен проблем.

С пълно основание може да говорим за един, макар и кратък, блестящ научен принос. Тогава историографските проучвания за германите имат многовековна история, най-вече в Западна и Северна Европа, но Петър Дънов е първият българин, работил обстойно по тази тема. Единствено преди него Гавриил Кръстевич в своята „История Българска”, т. І, издадена в Цариград през 1869 г., като разглежда най-ранната българска история, обръща внимание и на готското присъствие по днешните български земи.

Петър Дънов се ограничава с кратка биография на Вулфила (ок. 311-383). около 350 г. Вулфила избягва от Дакия с група от своите последователи между готите и достига до Мизия, където се установява между Дунава и Стара планина.

Петър Дънов пръв в съвременната наука правилно е открил, усетил едно за съжаление почти неспоменато до днес качество на Вулфила – моралната му чистота. Ето това е едно прозрение за „апостола на готите”, което колкото и естествено и просто да звучи на пръв поглед, така ясно и категорично е формулирано в готологията за първи път от Петър Дънов и може да бъде считано за негов оригинален принос в съвременните изследвания за епископ Вулфила.

Дънов забелязва и подчертава едно качество на Фулфила, което е от голямо значение за успеха му сред готите: „Той печели любовта и уважението им със своя безупречен християнски начин на живот”.

Запознавайки се внимателно с думите и с делата на Петър Дънов и на неговите следовници от Бялото братство от всички кътчета на Земята, винаги можем да кажем: „Той печели любовта и уважението им със своя безупречен християнски начин на живот”.

И ще знаем, че не бъркаме.

Резерв:

Веруюто на епископ Вулфила, произнесено в предсмъртния му час и запазено в писмо на ученика ми Авксентий Доростолски, гласи:

„Аз, Вулфила, епископ и изповедник, винаги съм вярвал така и с тази единствена и истинна вяра осъществявам прехода си към своя Господ:

Вярвам, че има само един Бог Отец, несътворен и невидим; [вярвам] и в неговия единороден син, нашия Господ и Бог, създател и творец на всецялото творение, който няма никой подобен на себе си. Затова има един-единствен Бог на всичко — Отец, който е Бог и на нашия Бог; [вярвам] и в единствения Свети Дух – просветляващата и освещаващата сила, както казва след възкресението си Христос на своите апостоли: “И аз ще изпратя обещанието на Отца ми върху Вас, а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре” (Лк. 24:49). А също и: “Ще приемете сила, кога слезе върху вас Дух Свети” (Деян. 1:8). Той не е нито Бог, нито Господ, но верен служител на Христа; нито е равен нему, но е подвластен и се подчинява във всичко на Сина. Както и Синът е подвластен и се подчинява във всичко на Бог Отец.“