Този видеоматериал е заснет по време на честване, посветено на годишнината от рождението на Богомил Райнов – един от най-значимите български писатели, изкуствоведи, есеисти и дипломати на XX век.

За мнозина Богомил Райнов е авторът на романите „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, „Голямата скука“, „Умирай само в краен случай“, „Реквием за една мръсница“, както и създателят на емблематичния литературен герой Емил Боев. За други той остава изтъкнат изследовател на изобразителното изкуство, преподавател и интелектуалец с изключителна европейска култура. Неговото творчество е преведено на десетки езици и в продължение на десетилетия е сред най-четените в българската литература.

За мен обаче Богомил Райнов беше не само голям писател.

Имах огромното щастие той да бъде мой тъст и през годините да прекарвам безброй часове в неговото обкръжение. Това ми даде възможност да опозная човека отвъд публичния образ – изключително ерудиран, с феноменална памет, блестящ разказвач и човек с фино чувство за хумор. Разговорите с него никога не бяха повърхностни. Те преминаваха свободно от литература към живопис, от философия към история, от световната политика към най-дребните човешки наблюдения.

Най-силно ме впечатляваше неговата дисциплина. Писането за него не беше вдъхновение, което идва случайно, а ежедневен труд. Всяка книга беше резултат на огромна подготовка, постоянство и уважение към читателя. Той умееше да говори за сложните неща спокойно и без показност, а богатите му знания никога не се превръщаха в повод за самохвалство.

Като оператор и режисьор винаги съм вярвал, че камерата трябва да съхранява не само събитията, но и хората. Затова този запис от честването има за мен особена стойност. Той не е просто документ от едно официално събитие, а част от паметта за човек, когото дълбоко уважавах и от когото научих много – не само за литературата, но и за достойнството, културата и отношението към живота.

Днес, когато препрочитаме книгите на Богомил Райнов, често говорим за неговото творчество. Аз обаче си спомням и човека – спокойния му глас, невероятната му ерудиция, благородството в отношенията с хората и способността му да превръща всеки разговор в истинско интелектуално преживяване.

Този филм е моят малък поклон към паметта на един голям български писател и към човека, когото имах честта да познавам отблизо.