„Английският съсед“ – историята на един сериал, който чакаше седем години, за да стигне до екрана

Малко български телевизионни продукции имат толкова дълъг и труден път до екрана, колкото сериалът „Английският съсед“. Зрителите на Българската национална телевизия го гледат през есента на 2011 година, но историята му започва много по-рано – още през 2004 година.
В основата на сериала стои едноименната книга на Михаил Вешим – сатиричен поглед към българския характер, разказан през очите на един англичанин, решил да започне нов живот в българско село. Историята е едновременно смешна и тъжна, защото зад комичните ситуации се крият познати човешки слабости, сблъсък на различни култури и неподражаемото чувство за хумор на българина.
Пътят от книгата до телевизионния екран обаче се оказва много по-дълъг, отколкото някой е предполагал. В продължение на седем години проектът преминава през конкурси, административни процедури, финансови затруднения, промени в ръководството на Българската национална телевизия и безброй моменти, в които изглежда, че сериалът никога няма да бъде заснет.
Въпреки всички препятствия екипът не се отказва. През лятото на 2010 година камерите най-после започват да снимат, а една година по-късно зрителите виждат готовия сериал.
Тази публикация не е просто представяне на филма. Това е документален разказ за неговото създаване – от първата идея до телевизионната премиера, допълнен с архивни снимки, спомени, интервюта и публикации, събирани през годините.
Глава 1. Седем години в очакване (2004–2011)
Една идея, която отказваше да се предаде
През 2004 година започва историята на телевизионния сериал „Английският съсед“. По това време никой не предполага, че от първата идея до телевизионната премиера ще изминат цели седем години.
Основата вече е налице – популярната книга на Михаил Вешим, която с много хумор разказва за срещата между британския начин на мислене и българската действителност. Следващата стъпка е телевизионната адаптация.
Започва подготовката на проекта за Българската национална телевизия. Написан е сценарият, провеждат се първите разговори, оформя се творческият екип. Всичко изглежда обещаващо.
Но скоро става ясно, че това няма да бъде лесен проект.
2004–2005
Документите вече са внесени в БНТ и започва дългото чакане. Междувременно България се променя – страната става член на НАТО, политическата обстановка се сменя, светът преживява природни бедствия и исторически събития.
За екипа обаче най-важното събитие е едно – очакването на решение дали сериалът изобщо ще получи шанс да бъде заснет.
2006–2007
Проектът продължава да съществува повече като идея, отколкото като реално производство.
Водят се срещи, обсъждат се бюджети, търсят се решения и бъдещи снимачни площадки. Макар все още да няма подписан договор, започват огледи на възможни локации и подготовка за деня, в който камерите най-после ще заработят.
Никой от екипа не се отказва.
2008
Тъкмо когато изглежда, че снимките наближават, идва световната финансова криза.
Липсата на средства поставя проекта под въпрос. Производството е спряно и сериалът отново остава само на хартия.
След четири години подготовка изглежда, че мечтата може никога да не стане реалност.
2009
Започват нови разговори за възобновяване на проекта.
Надеждата се връща, но реални снимки все още няма. Екипът продължава да чака.
Това е може би най-трудният период – когато всички вярват, че сериалът ще се случи, но никой не може да каже кога.
2010
След години чакане най-после идва моментът, който всички очакват.
Българската национална телевизия дава зелена светлина на продукцията.
Започва подготовката за снимките, избира се международен актьорски състав, а за главната роля е поканен британският актьор Лесли Грантъм – име, добре познато на милиони зрители от сериала EastEnders.
През лятото на 2010 година камерите започват работа.
След седем години подготовка „Английският съсед“ вече не е проект. Той е реалност.
2011
След месеци снимки, монтаж и постпродукция сериалът е завършен.
През септември 2011 година Българската национална телевизия излъчва първия епизод.
За зрителите това е премиера.
За хората зад камерата това е краят на едно седемгодишно пътешествие, изпълнено с надежди, разочарования и упоритост.
Днес, години по-късно, „Английският съсед“ остава пример, че когато един екип вярва в своята идея, понякога най-голямото изпитание не са самите снимки, а времето, необходимо, за да стигнеш до тях.
Глава 2. Историята зад „Английският съсед“
В основата на сериала стои едноименният роман на Михаил Вешим – една от най-успешните български сатирични книги от началото на XXI век.
На пръв поглед историята е проста. Английски пенсионер решава да избяга от забързаното ежедневие на Великобритания и купува стара къща в българско село. Очаква спокойствие, тишина и възможност сам да обработва земята си.
Реалността обаче се оказва съвсем различна.
Новият му дом се намира в село Плодородно – място, населено с колоритни персонажи, всеки със своя житейска философия. Тук проблемите рядко се решават с правила, а много по-често – с хитрост, чувство за хумор и традиционното българско „ще го измислим“.
Англичанинът пристига с убеждението, че трудът, редът и дисциплината могат да решат всеки проблем. Съседите му обаче са убедени в точно обратното.
Докато той купува трактор, обработва нивите си и се стреми всичко да бъде подредено, местните жители намират далеч по-интересни занимания. Някои вярват повече на тотото, отколкото на земеделието. Други предпочитат кръчмата пред нивата. Трети винаги намират начин някой друг да свърши работата вместо тях.
Именно от този сблъсък между две напълно различни представи за живота се раждат комичните ситуации, които превръщат „Английският съсед“ в една от най-запомнящите се български телевизионни комедии.
Но сериалът не се смее на англичаните.
Той се смее на нас самите.
Чрез погледа на един чужденец зрителят постепенно започва да разпознава собствените си навици, слабости и противоречия. Това е причината историята да остане актуална години след премиерата си.
Както самият Михаил Вешим често казва, това не е книга за англичаните. Това е книга за българите, видени през очите на един човек, който идва отвън.
Може би именно затова толкова много читатели първо обикнаха книгата, а по-късно и телевизионната екранизация.
Глава 3. Един разговор край морето променя всичко
Всяка добра история има своето начало.
За „Английският съсед“ то не започва в телевизионно студио, нито в писателски кабинет. Началото е един съвсем случаен разговор край морето.
Преди години Михаил Вешим почива в района на Камчия. Там се запознава с местен човек, който му разказва необикновена история.
В близко село се заселил англичанин.
Докато местните прекарвали дните си в кръчмата, новият им съсед не губел време. Купил си трактор, започнал да обработва земята, цепел дърва, помагал на хората, теглел закъсали автомобили и постепенно се превърнал в човека, към когото всички се обръщали за помощ.
Но вместо да се възхищават на трудолюбието му, някои от селяните започнали да гледат на него с подозрение.
„Тоя капиталист е дошъл да ни зароби…“
Тази реплика, чута уж между другото, се оказва достатъчна.
По-късно Михаил Вешим признава, че именно тогава в главата му започва да „бръмчи“ идеята за книгата – точно както бръмчи тракторът на неговия бъдещ герой.
Историята постепенно се разраства.
Реалният англичанин се превръща в литературния герой Джон Стюарт. Истинското българско село отстъпва място на измисленото Плодородно. Реалните случки се преплитат със сатира, измислица и ярки персонажи, които удивително приличат на хора, които всеки от нас познава.
Така една случайно чута история се превръща първо в роман, а след това – в телевизионен сериал.
Може би именно затова „Английският съсед“ звучи толкова истински.
Защото зад художествената измислица стоят реални наблюдения върху живота, хората и българския характер.
Глава 4. Как Лесли Грантъм стана „английският съсед“
Едно от най-важните решения при подготовката на сериала е изборът на актьора, който трябва да изиграе Джон Стюарт.
Това не е обикновена роля.
Героят присъства почти непрекъснато на екрана, а около него се изгражда цялата история. Той трябва да бъде едновременно убедителен като англичанин и достатъчно харизматичен, за да спечели симпатиите на българската публика.
Изборът в крайна сметка пада върху британския актьор Лесли Грантъм.
За милиони зрители по света той вече е добре познат с ролята на Ден Уотс в култовия сериал EastEnders. Зад гърба си има десетки роли в киното, телевизията и театъра, а присъствието му придава международен облик на продукцията.
Получава сценария на „Английският съсед“ и още след първото прочитане проявява интерес към проекта.
По-късно сам признава, че не би приел участие, ако историята не му беше харесала.
Когато пристига в България, го очаква напълно непознат свят.
Вместо модерни телевизионни студиа – истинско българско село.
Вместо декори – реални къщи, дворове и ниви.
Вместо сложни визуални ефекти – хора, които познават отлично живота, за който сериалът разказва.
Първите снимки започват в село Негушево, превърнало се във филмовото Плодородно.
Лесли Грантъм не се държи като голяма международна звезда. Напротив – още от първите дни печели симпатиите на целия екип със своята естественост, чувство за хумор и професионално отношение към работата.
За ролята си се учи да управлява трактор, репетира внимателно всяка сцена и проявява искрен интерес към българските традиции и начина на живот.
Журналистите, посетили снимачната площадка, го описват като непосредствен, любознателен и изключително земен човек.
Още при първите си срещи с медиите той не крие възхищението си от България.
С типично английско чувство за хумор признава, че вече е открил хубавото българско вино, а скоро вероятно ще се научи да пие и „фалшиво уиски“ – една от шегите, която предизвиква усмивки сред присъстващите.
Но зад шегите стои сериозно отношение към професията.
По време на разговорите си с българските журналисти Лесли Грантъм говори и за театъра, за културата и за необходимостта държавата да подкрепя изкуството дори в трудни времена.
Тези думи впечатляват не по-малко от актьорската му работа.
За целия снимачен екип присъствието му е не само професионално предизвикателство, но и възможност за среща с актьор, преминал през британската театрална и телевизионна школа.
Днес участието на Лесли Грантъм остава една от най-запомнящите се страници в историята на „Английският съсед“.
Глава 5. Плодородно, което всъщност се казва Негушево
Всеки филм има своето място.
За „Английският съсед“ това място е село Негушево, разположено в полите на Стара планина, недалеч от София.
Именно тук сценаристът, режисьорът и продуцентският екип откриват онова, което дълго са търсили – истинско българско село, запазило своя характер, атмосфера и неподправена красота.
На екрана зрителите виждат измисленото село Плодородно.
В действителност почти всяка улица, двор, къща и кръчма са реални.
Това не са декори, построени в студио.
Това е истинска България.
Когато снимачният екип пристига в Негушево през лятото на 2010 година, ежедневието на селото се променя.
По улиците започват да се движат камиони с техника, осветление и снимачна апаратура.
Появяват се операторски кранове, гримьорни, костюмерни и десетки хора, които всеки ден превръщат селото в снимачна площадка.
За местните жители това е необичайно преживяване.
Изведнъж до съседната къща спира телевизионен автобус.
По площада се разхождат едни от най-популярните български актьори.
По улиците се снима английски актьор, който само преди дни е бил в Лондон, а сега управлява трактор по български черен път.
Любопитството е огромно.
Хората наблюдават снимките, разговарят с актьорите и постепенно стават част от атмосферата.
Някои дори участват като статисти или помагат на продукцията с чисто практически неща – техника, транспорт, информация или просто с традиционното българско гостоприемство.
Екипът не използва Негушево просто като фон.
Селото се превръща в един от главните герои на сериала.
Каменните огради, старите порти, тесните улици, дворовете с асмите и зеленчуковите градини създават усещането за автентичност, което трудно би могло да бъде изградено в студио.
Именно тази естественост кара зрителя да повярва, че Плодородно наистина съществува.
Може би затова толкова много хора и до днес питат къде се намира селото от сериала.
Отговорът е прост.
Плодородно никога не е съществувало на картата.
Но Негушево завинаги ще остане неговият истински дом.
Глава 6. Зад камерата
За зрителя телевизионният сериал започва с първия кадър.
За снимачния екип всичко започва много по-рано.
Още преди да бъде включена първата камера, зад всеки снимачен ден стоят седмици организация, избор на локации, подготовка на техника, костюми, реквизит и безброй срещи.
На снимачната площадка на „Английският съсед“ работят десетки хора, които зрителят никога не вижда.
Докато актьорите застават пред камерата, зад нея операторите подготвят следващия кадър, осветителите променят светлината, звукозаписният екип следи всеки шум, а асистент-режисьорите координират десетки на пръв поглед дребни задачи.
Една сцена, която на екрана продължава две минути, понякога се снима с часове.
Достатъчен е един преминаващ автомобил, силен порив на вятъра, лай на куче или грешно произнесена реплика и всичко започва отначало.
Именно в тези моменти проличава професионализмът на екипа.
Работата на открито крие и други предизвикателства.
Времето не винаги е съюзник.
Светлината непрекъснато се променя, облаците идват и си отиват, а понякога цял снимачен ден зависи от няколко минути подходящо слънце.
Въпреки това атмосферата на площадката остава спокойна и добронамерена.
Опитните български актьори приемат британския си колега като част от екипа още от първите снимачни дни.
Разликите в езика и навиците постепенно изчезват.
Остава общият език на киното.
Може би именно затова на екрана всичко изглежда толкова естествено.
Зад тази лекота стоят стотици часове работа, десетки повторения и огромното желание всички да разкажат една добра история.
Когато зрителят се усмихва на някоя комична сцена, рядко си дава сметка колко труд, търпение и концентрация стоят зад тези няколко секунди.
Но точно това е магията на киното.
Колкото по-незабележима е работата на екипа, толкова по-истинска изглежда историята.
Глава 7. Един англичанин става част от българско село
Когато Лесли Грантъм пристига в България, той вече е добре познато име за милиони телевизионни зрители.
След години работа в британското кино и телевизия той попада в среда, която няма нищо общо с големите студиа.
Вместо снимачни павилиони го посрещат кални улици, селски дворове, мирис на прясно окосено сено и хора, които го приемат не като знаменитост, а като свой гост.
Още през първите снимачни дни става ясно, че Лесли не възприема участието си като поредния професионален ангажимент.
Той проявява искрен интерес към България, към хората и към начина им на живот.
Наблюдава внимателно всичко около себе си.
Разпитва.
Слуша.
Сравнява.
Опитва се да разбере защо българите реагират по различен начин на житейските ситуации.
Точно това любопитство постепенно прави неговия герой толкова убедителен.
Лесли не играе англичанин, попаднал в България.
За няколко седмици той самият преживява подобно културно пътешествие.
Селото също започва да свиква с него.
След първоначалното любопитство местните жители престават да виждат в него телевизионна звезда.
Той става част от ежедневието им.
Поздравява хората по улиците.
Разговаря с тях между снимките.
Интересува се от местните обичаи.
Усмихва се искрено, когато чуе поредната история, която би могла спокойно да влезе в сценария.
Може би точно затова в сериала няма усещане за дистанция между героя и останалите персонажи.
Взаимоотношенията, които зрителят вижда на екрана, постепенно се изграждат и извън камерата.
Това е една от онези малки тайни, които трудно могат да бъдат режисирани.
Те просто се случват.
И камерата успява да ги улови.
Глава 8. Когато мечтата най-после започна да се снима
Всеки филм има своя първи снимачен ден.
За зрителя това няма значение.
За хората, които години наред са работили по проекта, това е денят, в който една мечта престава да бъде папка с документи и се превръща в реалност.
След седем години чакане камерите най-после заработват.
Първата клапа щраква.
Осветлението светва.
Режисьорът дава първата команда:
— Тишина!
Следват няколко секунди, които никой от присъстващите няма да забрави.
Всичко, което дотогава е съществувало само като сценарий, започва да оживява.
Актьорите застават по местата си.
Камерата тръгва.
Героите започват да говорят.
Плодородно вече не е литературна измислица.
То съществува.
Макар и само пред обектива.
За екипа това е и момент на огромно облекчение.
След години несигурност най-после идва истинската работа.
Вече няма място за въпроси дали сериалът ще бъде заснет.
Той вече се снима.
Остават единствено професионалните предизвикателства – всяка сцена да бъде направена възможно най-добре.
В киното има един особен момент.
След първата клапа всички забравят колко трудно е било дотук.
Започва ежедневието на снимачната площадка.
Рано сутрин.
Подготовка.
Репетиции.
Дубъл.
Още един дубъл.
После следващата сцена.
И така ден след ден.
Докато една история постепенно се превръща във филм.
Глава 9. Цената на една мечта
Всяка телевизионна продукция има своята цена.
Обикновено тя се измерва в бюджет, снимачни дни, техника и човешки труд.
Понякога обаче цената е много по-висока.
За мен работата по „Английският съсед“ се превърна не само в професионално, но и в лично изпитание.
Годините на непрекъснато чакане, променящите се решения, административните препятствия и постоянната несигурност оставиха своя отпечатък.
Напрежението беше ежедневно.
Имаше моменти, в които изглеждаше, че всичко ще започне, а след това отново се връщахме в изходна позиция.
Така минаха години.
В един момент организмът ми каза това, което аз самият отказвах да призная – че всяко усилие има своя предел.
Наложи се тежка сърдечна операция и смяна на сърдечна клапа.
Докато лежах в болницата, съдбата сякаш реши да се пошегувае.
Само ден след операцията административният проблем, който толкова дълго спираше проекта, беше окончателно решен.
След години чакане сериалът отново получи зелена светлина.
Не знам дали това беше случайност.
Не знам дали беше знак.
Но никога няма да забравя иронията на този момент.
Докато аз започвах своето възстановяване, „Английският съсед“ също започваше новия си живот.
Днес не разказвам тази история, за да търся съжаление.
Разказвам я, защото тя е част от истинската история на сериала.
Зад всяка минута на екрана стоят години работа, безсънни нощи, тревоги и лични жертви, които зрителят никога няма как да види.
Когато първият епизод беше излъчен, малцина знаеха каква цена беше платена, за да стигне до телевизионния екран.
Аз обаче я знаех.
И точно затова тази премиера никога няма да бъде просто дата в календара.
Тя остана една от най-емоционалните победи в живота ми.
Финал. Когато светлините угаснат
Всяка снимачна площадка един ден притихва.
Камерите се прибират.
Осветлението угасва.
Декорите се разглобяват.
Актьорите поемат към следващия си проект.
Изглежда, че всичко приключва.
Но истината е друга.
Филмите не живеят на снимачната площадка.
Те започват истинския си живот едва когато стигнат до зрителите.
Така се случи и с „Английският съсед“.
След години подготовка, безброй административни препятствия, финансови затруднения и лични изпитания сериалът най-после намери своята публика.
За едни той остана забавна телевизионна комедия.
За други – сатиричен поглед към българския характер.
За хората, които го създадоха, той винаги ще бъде нещо повече.
Той е доказателство, че понякога най-трудният път не е този пред камерата, а този до първата снимачна клапа.
Днес, години по-късно, много от хората, участвали в създаването му, вече не са между нас.
Други продължават да работят.
Трети пазят единствено спомените.
Но филмът остава.
Остава и селото, което за няколко седмици се превърна в Плодородно.
Остават срещите, приятелствата и всички онези мигове, които никога не попаднаха в готовите епизоди.
Те не могат да бъдат намерени в сценария.
Не присъстват в монтажната версия.
Не се виждат на екрана.
Но именно те превърнаха създаването на „Английският съсед“ в история, която си заслужава да бъде разказвана.
Ако този разказ помогне дори на един зрител да погледне сериала с други очи, значи всички онези години чакане са имали смисъл.
Защото филмите остаряват.
Спомените – ако бъдат записани – остават.
И това е истинската причина тази история да бъде разказана.

снимки тук
https://plodorodno.penko.ru/

https://penkorusev.prikazki.com/angliyskiyat-sased

Similar Posts

  • Малка нощна приказка

    Игрален мюзикъл Композитор Румен Тосков Сценарист Людмил Станев Режисьор Николай Акимов Оператор Димитър Гочев Ненад Бороевич Компютърен дизайн Красимир Воденичарски- Воде. и.продуцент Пенко Русев „Малка нощна приказка“ (A Little Night Tale) е български 4-сериен телевизионен игрален филм (мюзикъл с елементи на приключение и драма, детски/семеен) от 2006 година. Филмът е реализиран с подкрепата на Българска…

  • АЛФ

    Алф – косматият пришълец, който падна от Мелмак право в сърцата ниИма герои, които просто гледаме. Има и такива, които остават да живеят с нас години след като телевизорът е изгаснал. Един от тях е ниският, рошав, нахален и ужасно симпатичен извънземен Гордън Шамуей – познат на всички като Алф.Ако го попитате лично, вероятно ще…

  • Издателство

    „Кактус“ е стихосбирка на българската поетеса Диана Маркова от 1997 година. Това е книга с поезия втората е „Дантелата“). Стихосбирката е издадена от Балкан ТВ РБМ (Балкан ТВ – РБМ, вероятно свързано с медийна или издателска къща от периода). Основни факти: Това е класическо издание от преходния период в българската литература – скромно, но автентично,…

  • Гешев

    режисьор Васил Барков оператор Красимир Андонов сценарист Марин Дамянов композитор Калин Николов художник Елена Тренчева Филмът „Гешев“ (често пишат и „ГЕШЕВ“) е документален (с елементи на документално-игрален) филм от 2019 г., режисиран от Васил Барков (Vasil Barkov), българин с бесарабски произход. В интернет се пише основно следното: Филмът не е игрален в класическия смисъл, а…

  • Европолис – градът на делтата

    Документален филм – сценарист Влади Киров, режисьор Костадин Бонев, с подкрепата на Национален Филмов Център в копродукция с “Енкиду Филмс” Австрия с подкрепата на Австрийски Филмов Институт и подкрепата на “Еуроимаж” – Златен Ритон 2009 можете да видите тук: Европолис, Градът на делтата спечели наградата на Международния фестивал на световната режисьорска асоциация „Европолис – градът…

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.