Людмила

„Людмила“ – последното свидетелство на Богомил Райнов
Сред книгите, които съм имал честта да издам, има една с особена съдба. Това е „Людмила“ на Богомил Райнов.
Книгата излезе в съвсем малък тираж. Така пожела самият автор. Не търсеше популярност, нито шумна премиера. Искаше единствено да остави своето лично свидетелство за жената, която познаваше отблизо и чиято историческа оценка според него беше несправедливо подменена.
Богомил Райнов не пише тази книга като историк, който преразказва архиви. Той пише като човек, който е бил непосредствен свидетел на събитията, на идеите, на надеждите и на драмите около Людмила Живкова. Именно затова това произведение няма стойността само на биография – то е документ на времето.
След политическите промени през 1989 година името на Людмила Живкова беше обект на крайни оценки. Райнов избира различен път. Вместо да се поддаде на политическата конюнктура, той защитава правото историята да се гради върху факти, а не върху моментни обществени настроения.
Излизането на книгата предизвика широк обществен интерес. Националният печат публикува откъси от нея, а някои от разкритията за последните дни от живота на Людмила Живкова породиха оживени дискусии. Въпреки това авторът остана верен на желанието си книгата да бъде отпечатана в ограничен тираж.
Днес това решение прави първото издание истинска библиографска рядкост.
За мен обаче стойността му не е само колекционерска.
То е последната голяма документална изповед на Богомил Райнов – писател, философ, изкуствовед и една от най-значимите фигури в българската литература на XX век. Книга, написана не за да променя миналото, а за да запази една гледна точка, която иначе можеше безвъзвратно да бъде изгубена.
Понякога именно най-малките тиражи оставят най-голямата следа във времето.