Приказка за боклуците

Ех, хора… явно пак стигнахме до момента, в който най-страшното оръжие не е лазерен бластер от Мелмак, а телефонът в джоба на баба Мария. 😄
Едно време казваха:
„Стените имат уши.“
Днес:
„Гражданите имат камери.“
А разликата е огромна.
Дупката на улицата не знае от коя партия е кметът.
Счупената пейка няма политически възгледи.
Изгасналата лампа не участва в избори.
Те просто чакат някой да ги оправи.
И ако тези, които трябва да гледат — не виждат, значи ще гледаме ние.
Снимайте, показвайте, питайте. Не защото мразим някого, а защото градът не е нечия собственост.
Ние сме само временните му пазачи. Истинските собственици са тези, които идват след нас.
Децата.
А сега ме извинете — отивам да проверя дали някой не е обещал ремонт на улица още от времето, когато аз кацнах на Земята.
Майтап бе… или пък не съвсем. 😉